Коста Шахов с критична статия за първите 10 години македонска революционна борба, за грешките на македонската организация и неискреността на българската официална власт към македонските българи:

От първото движение за сметка на сегашната Македонска организация, която си тури за цел: Автономна Македония, ето се изминаха 10 години. През тоя период организацията, в своето лутане, прекара две важни афери - Виница и Солун, и повдигна още други две значително по-силни едно от друго движение - Пиринското 1902 и Битолското 1903. Тоя актив отчасти чужд, отчасти на организацията може днес да оцени всеки - доколко ръководителите са били подготвени, за да водят революционното дело и да оцени заслугите им, ако такива имат.
Като са налице резултатите от всички революционни движения досега, всеки може да оцени, са ли те задоволителни, струват ли, заменяват ли поне съразмерно дадените жертви в юначната ни борба?
Нашите учители се считат бунтовници в Македония, турците не само не им позволяват да отварят училищата, но и лично не ги оставят спокойни и свободни. Свещениците в същото положение се намират. Сега български училища нема и повечето от българските черкви са затворени. При това имаме с десетки хилядници бездомни селяни и с хилядници от по-събудените граждани и селяни хвърлени в турските тъмници, за улучмение участта на които никой се не грижи. Западният край на Македония е почти обезлюден, арнаутите го заселяват. Тетово, Гостивар, Дебър и Кичево са се преобърнали на чисто арнаутски градове, а и самия исторически Охрид, не ще се измине много, ще стане един чисто арнаутски град, и това ще се дължи главно на движението от 1903 год. в тия страни. За загиналите жертви не говоря тук. Същото е в Одринско.
В замена на всички тия жертви и беди за бъдещето на народа и страната, имаме намесата на Европейските велики държави с техните агенти и инструктори, деятелността на които ето вече две години с нищо не са олучшили съдбата на роба. По-скоро техната деятелност е насочена да развие и усили алчните апетити на великите държави за сметка на Македония и по тоя начин да осложни още повече и така сложния за разрешаване македонски въпрос. Деятелността на австрийските офицери е насочена да улесни отдавна проектираната австрийска окупация, а тая на италиянците е да албанизират целата западна Македония или най-малко да я втикнат в сферата на бъдещата италианска Албания, което е вече техен систем. Поведението на италиянците в Македония е най-опасно за македонските българи сега. Тия са резултатите от зле ръководената ни борба досега...
...Но ний казахме, че българските управници най-много са виновни за всички станали грешки и нещастия в Македония. Това твърдим с най-висок глас. Ако не беха се месили българските управници в злочестото македонско дело, Тюфекчиевци, Гьорчо Петровци, Карайововци и сума други продажници не биха се появили никога начело на организацията. Те са шайките в нашето дело, каквито са тук шайките в местната политическа борба. Правителството ги поддържа за да парализират борбата ни. И тоя тип хора са безпринципни, винаги опасни за организацията и за самите им господари. (...) От тех организацията ще се отърве, когато им се прекъсне източника на техната поддръжка, когато българските управници бъдат честни люде, когато българският княз стане повече български патриот; когато съзнае истинското си положение и престане да си играе с българските интереси и в Македония; когато се освободи и от оня илюзорен страх, че може да бъде с нещо заплашен от македонските българи за своята бездеятелност относително Македония и когато съзнае, че неговата деятелност е лоша намеса в македонските работи, пълна с опасност и за него, и за династията му.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Коста С. Шахов - общественик, журналист, деец на ММКД и ВМОК. Роден на 14 април 1862 г. в гр. Охрид. Завършва право в Софийския университет и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Коста Шахов е сред основателите на Младата македонска книжовна дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888-1912 с прекъсвания), „Странник“, „Глас македонски“ (1893-1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“, „Борба“ (1905) и други. Сред основателите е на Македонския комитет (по-късно ВМОК) през 1894 г. в София. Умира на 15 август 1917 г. в София.

---