За г. Папанастасиу всички българи, останали в Македония под гръцка власт, са гърци - един, защото и в турско време били патриаршисти, а другите, екзархистите, защото не са заявили, че искат български училища и български черкви. По тая логика всички християнски народи на Балканския полуостров през тъмното турско и гръцко робство требва да са били гърци; всички народи в Западна Европа, които и днес признават Папата, требва да са италианци, а 40-те милиони народностни малцинства в Европа, които останаха в границите на държавите победителки, требва да бъдат французи, италианци, поляци, чехи, ромъни, сърби и гърци...
Ние, обаче, твърдим, че всички останали в пределите на Гърция македонски българи си остават тъй чисти българи, каквито си беха и при турския режим; нещо повече, ние можем да убедим и г. Папанастасиу, а и той сам може да провери тоя факт, че тъкмо дори тия малцина патриаршисти българи, които съчувстваха на гърцизма и му сътрудничеха, днес са по-добри българи по чувства от българите екзархисти, защото те по-силно от другите българи изпитаха разочарованието си от гърците пришелци, които не ги признаха за гърци и не им довериха нищо: тия българи патриаршисти имат един само епитет за гърците пришелци - гюпци - което ще рече цигани. С документи ние можем да установим, че патриаршистите българи в Македония взеха еднакво участие в македонското освободително движение с българите екзархисти; под булото на патриаршисти те улесняваха движението и действията на революционните чети и останаха като патриаршисти по изричните заповеди на органите на В.М.О.Р.организация. Такива беха доста полски села във Воденско, Негошко, Берско, Костурско, Леринско, Солунско и Серско. А, когато станеше потребно, тези патриаршистки села изпъкваха пред турската власт със своите колективни искания спрямо бейовете чифликчии наред с екзархистките села...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Велко Думев (1869-1945) е български учител и деец на ВМОРО. Преподава във Велес, Сяр, Скопйе, Одрин, Пловдив и София (където е училищен инспектор). Делегат е на Солунския конгрес през 1896 г; председател е на Скопския окръжен революционен комитет; председател е на Одринския окръжен революционен комитет и подпредседател на конгреса на Петрова нива. През 1905 г. е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет. Участва в Балканските войни, като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Член е на НК на Македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Един от учредителите на Македонския научен институт. Редактор на в. "Илинден" и на в. "Независима Македония".
За повече информация за Велко Думев тук

---