Илия Гологанов от с. Крушево, Валовищко, Егейска Македония - "Екзархията", публикувано във в-к "Реформи", год. VII, бр. 44, София, 22 октомври 1905 година 1883-та година беше една от най-бурните за Екзархията.
След руско-турската война, македонската интелигенция се разбега. Облагите на новоосвободеното княжество я привличаха; но главно съединените преследвания на турците и гърцкото духовенство я гонеха от отечеството ѝ. Гърцките владици и техните наместници, придружавани от самите каймакани, забикаляха селата, къртеха черквите, затваряха българските училища, пъдеха учителите, насилваха населението да се откаже от народността си. Училищата беха разнебитени, населението оставено без водачи.
Всред това разорение, в Екзархията усилено се заработи да се пресъзида училищното дело. Пред систематичното преследване на турците и пред разяреното гръцко духовенство, духът на населението се съвзимаше; учители, учителки се настаняваха по центровете; училищата се отваряха. Град след град, село след село падаха, тъй да се каже, под неудържимия народен напор. В Прилеп, във Велес, в Щип, в Охрид училищата едно подир друго се отваряха. Изникна Солунската гимназия, всред беса на гръцките атаки; изникнаха четворокласните училища в Скопие, в Битоля и по-после в Сер, които в един широк триъгълник обгръщаха целата Македония. Успехите носеха въодушевление, народната идея възбуждаше до самопожертвувание. Един неописуем ентусиазъм пове по целата страна; турците и гърците се видеха безсилни да се борят с тая народна стихия.
Тъкмо в тоя разрив на народната енергия и Негово Блаженство Екзархът се върна в Цариград от пътешествието си по България и Европа.
Но народните врагове не спеха.
Турското правителство, патриаршията и враждебната нам дипломация работеха против едно възобновление на българския елемент в прямите владения на султана. Опити се правеха от разни страни за доброволното вдигане на Екзархията, като се изтъкваха разни канонически причини. Но понеже тази византийска тактика не намери желания успех, нашите врагове се подпретнаха да подготвят почвата за едно внезапно, принудително вдигане на Екзархията...
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Илия Гологанов (1865 - 1910) е публицист, секретар на Българската екзархия и секретар на ВМОК, роден в големия род Гологанови.





