Положението на българите в областта Боймѝя особено се е влошило след берлинския конгрес. Това тежко положение обхваща времето от 1876 до 1888 г., когато турското правителство с гръцкия митрополит беха обявили съвместна борба против българите с цел да се задуши у тех всека нова проява на национално съзнание. Както винаги при общ подем на духовете на раята, така и сега турското правителство наглед се бе предало на пословичното си безволие и бе дало пълна свобода на религиозния фанатизъм, с който бе обхваната господствуващата нация — турците. След Берлинския конгрес в Солунския санджак (окръг) се беха появили много турски чети, които в действията си били насъсквани против българите от пристигнали от Цариград ходжи и молли. Тези чети нападали цели села и ги обирали. Солунският дописник, на в. "Марица", излагайки положението в окръга, пише:

„Хайдутите се умножават всеки ден; от всичко се вижда, че тук владее пълно безначалие. Турският харамия Чолак Ислям нападна с. Ливада и като изреза ушите на всички селяни, подложи ги на ужасни мъчения. После той поиска 200 лири, 150 оки масло и 50 глави овци и кози, като казал, че ако не му се дадат за един час, селото ще унищожи и хората ще избие. Заптиите и войските отиват по селата и под предлог, че селяните се бунтуват, бият и обират населението. Така нападат и черквите и обират всичко каквото намерят" (в. Марица, 1878 г. бр. 3.).
Друга разбойническа банда, под водителството на Демир бег, върлувала между Ениджевардар и Воден, a трета — в Гевгелийско, която се отделила да нападне в самия град влиятелния българин X[аджи] Зафир. Последният, затворен в къщата си, водил неколкочасово сражение с 80-членна разбойническа банда, без тази да бъде обезпокоена от местната полиция и войска. Когато на другия ден в града се разнесъл слух, че X. Зафир е ранен, при него отишел местният каймакамин да узнае за здравето му и да го попита, "какво е станало през нощта". За това нападение се научили представителите на великите сили в Солун, които заминали в Гевгели за да се осведомят за станалото на самото место (...).
Гърците от своя страна използували създаденото след Берлинския конгрес положение и настроението на турците спрямо българите, та проповедвали сред населението, че "Европа" задържала една голема част от Тракия и цела Македония под владичеството на султана, не защото тя симпатизира на Турция, но единствено, защото мрази славяните и обича гърците. Тя, Европа, остава тия две старогръцки провинции в едно неопределено положение, за да даде време на гръцките патриоти да засилят деятелността си и да привлекат на своя страна заблуденото население на тези две провинции"(...). А за да се действува за интересите на елинизъма на всекъде еднакво и планомерно, централният цариградски силогос при патриаршията изпратил един циркуляр до всички македонски силогоси, с който ги запитвал да си кажат мнението, по кой начин требва гръцките силогоси да действуват в бъдеще, "за да възвърнат в недрата на елинизъма заблудените негови чада в Тракия и най-вече в Македония". На тоя циркуляр солунският гръцки силогос отговорил:
"1. Требва да се скрие омразата към заблудените населения, които подържат схизматическата екзархия, като се убедят, че целото население, което живее в Македония, не е нито българско, нито гръцко, a македонско и че требва да се докаже още, че това требва да бъде тъй, не само защото историята тъй го иска, но защото и Европа в Берлин реши, това тъй да стане.
2. Требва да се отворят добри пансиони във всеки град, в който има повече от 6,000 жители, като в тези пансиони се учат и хранят момчета от околните села безплатно, да се обучават на гръцки език и градските момичета като на добрите от тех се дава и прика при омъжването им.
3. За постигането на тези цели требва да се възбуди свободолюбието на всички елини в света, като се поканят за това и англичани и французи елинофили" (в. Марица, 1879, бр. 4).
Решението на солунския силогос било приложено още същата година та в Солун били открити пансиони за момчета и момичета от окръга. Същевременно в Солун пристигнали от Атина много учители, които били назначени по разни градове в Македония. Но към тази програма за лоялна борба с българите, към хитростта и лукавството, които са присъщи на гърка, гръцкият владика и неговите оръдия в епархията му, подбуждани от национален прозелитизъм, прибавили още насилието и клеветата като по-ефикасни средства, за да се сплашат "вироглавите" схизматици". И в това отношение, както се изразява солунският дописник, "св. архиерей прояви и показа доблестното си юначество за слава и чест уж на православната гръцка велика църква, състоеще се в юдини целувки и предателства, за да ги претопи..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др. Автор е на книгите "Град Прилеп в българското възраждане", "Македония и копнежът й за свобода", "Духовното състояние на българина по време на негово робство под Турско", "Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs".
За повече информация за автора тук

---