Интервю на българския поет и журналист Петко Тихолов с българския писател Панчо Михайлов Атанасов.

"Панчо Михайлов израства в бедно пролетарско семейство. Баща му, преследван от турците, защото участвува в революционното движение за освобождението на Македония, се принуждава да емигрира в България. Но скоро и той, и жена му почиват и малкият Панчо остава без родителска помощ и закрила. За него настъпват още по-тежки дни. Прибира го леля му. Но за да учи, трябва да работи.
Писателят пише предимно за хората от низините, за онеправданите и унижените, за тежката подземна работа на миньорите, за обитателите на крайните столични квартали. Тях той обича чисто и топло, защото се чувствува техен брат и приятел. Панчо Михайлов е роден в Щип на 20 юни 1896 г., а почина в София на 17 февруари 1965 г...
– Баща ми Михаил Атанасов беше занаятчия и амбулантен търговец, а майка ми Елена – домакиня. По цели нощи тя шиеше и переше чуждо. Тежко беше да се издържат пет малки деца – момчета, от които аз бях четвърто по ред. Всички сме родени в Щип. Местните власти не са гледали с добро око на баща ми, понеже участвувал в революционното движение за освобождението на Македония от турско иго. И го преследвали постоянно. Най-сетне той решава да емигрира в България с цялото си семейство. През тъмна нощ майка ни язди кон, а нас, петте братчета, слагат в кошове като дисаги. Така сме преминали границата и след няколко дена сме пристигнали в София. Настанихме се да живеем в Ючбунар, ул. "Средна гора", в дъното на обширен двор, в полутъмна стаичка с тясно прозорче, без дъсчен под..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Панчо Михайлов Атанасов е роден в град Щип през 1896 г. Той е български писател, автор на множество разкази, повести и новели. Запасен офицер от Българската армия, участник в Първата световна война, ранен в гърдите при завоя на река Черна.

---