"Между изтъкнатите наши музикоучители и църковни певци от края на миналото столетие, които са допринесли за попълването и оформяването на теоретичната част в църковната ни музика, трябва да споменем името на Петър Сарафов. Той пръв изнесе в своя църковно-певчески сборник, издаден в гр. София през 1912 година, непознати дотогава материали по теорията на източното пение, изложени в отделни глави и параграфи и оформени като завършени методически единици, според изискванията на педагогическите правила за лесното и бързо усвояване на певческото изкуство от страна на учащите се.

Петър Сарафов е роден в село Либяхово, Серско, в 1850 година, а е починал в гр. София през 1915 година. Първоначално образование получава в родното си село, а след това продължава да се учи в гръцкото училище в гр. Серес. Благодарение на своята любознателност и трудолюбие, чрез непрекъснато самообразование той успява да получи солидна за онова време научна подготовка. Дълги години учителствува в разни български села, а по-късно бива назначен за директор на Серското трикласно училище. Като учител и предан родолюбец участвува активно в революционните борби, за което бива изпратен на заточение от турската власт. Баща е на революционера Борис Сарафов и на народния артист Кръстю Сарафов. След освобождението на България той се преселва със семейството си в София и през 1888 година бива назначен за певец в църквата "Св. Николай Софийски". Владейки отлично турски и гръцки езици, Петър Сарафов едновременно е и лектор по турски език във Военното училище и преводач на гръцки и турски текстове във Външното министерство..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Петър Динев е виден български музиковед и композитор, учредител на Дружеството на църковните хорове в България.

---