Никола Милев за великия основател на ВМОРО - Даме Груев.

Люлката му бе в юначното Смилево, в осоите на западния български край; гробът му е в пазвите на Малешевския балкан, в близостта на стройния Пирин, възпетата хайдушка планина. Учителят на новата революция, който запали огъня на самопожертвуването у угнетените робски сърца, издъхна под сенката на борческото минало.
Като че Провидението е искало, с попрището на Дамян Груев, да подчертае още един път връзките съединяващи в течение на вековете българския изток с българския запад, неразривните връзки, на които езикът, преданието, общите страдания, общите борби и общите надежди са животворния източник. Хвърлете един поглед върху българската история от най-старо време и до днес. Възникнала на изток, българската държава се стреми неуклонно към запад и всеки по-силен цар гледа да съедини двете половини на племето. И когато българският народ се формира при Бориса и при неговия приемник, в крайният запад и крайният изток се намират двете огнища на народната свест: Охрид и Преслав. И когато едното загасва, другото пламти всред мрака и запазва искрата, която пробуди нашето племе за нов живот.
В зората на тоя нов живот, Македония дава първите борци за духовна независимост, а източна България - оръжието за извоюване и запазване на тая независимост: книжовният език. Нашето възраждане е общо дело на българите от двете половини на българското отечество. Както в старо време два са били центровете на българската просвета, тъй и сега две са големите убежища на народния дух: Рилският манастир на север, Зографският - на юг.
Подобно явление забелезваме и в политическите съдбини на нова България - не България в границите на княжеството и сетне царството, а България в народностните си граници. Политическото движение се шири от изток към запад. Левски загина в София на път за Македония. От неговите писма ясно изпъква планът му, след като хване корен в средището на българските земи, да се спусне надолу, все по-нашироко, все по към запад. Прекъснат резко, чрез външна намеса, тоя процес се разви в обратна посока - в стремежа на Македония да се съедини с българската държава, като една блуждающа клетка, която търси да намери равновесие. Онова, което бесилката и куршумът не оставиха Левски и Ботев да довършат, Груев и неговите другари го подхванаха с луда смелост и го прокарваха с жилавостта на убедени апостоли. Груев и Делчев беха учителите на македонските революционери, но самите те са съученици на революционерите до 1876 год.
Върховният момент, преживеван днес от нашия народ, е предопределен от историята на тринадесет века. По планините и долините, дето Груев и Делчев разнасяха пламенното си слово за свобода, днес хиляди юнаци бранят извоюваното с мъката на толкова поколения и с кръвта на толкова техни другари народно обединение; там, дето се носеше пукота на неколко стотин възстанишки пушки, с хиляди гърла бълват огън и смърт; страшни чудовища, кацнали по върховете, дето досега са стъпвали само зверовете и комитите, бдят като змейове върху неприкосновеността на скъпия плод, спечелен с толкова тежки жертви. По-близо или по-далеко от гроба на Даме, от лобното место на Гоце, братски могили се издигат. От всички кътища на нашата измъчена и хубава земя към тех се отправят тъжни горди погледи. Горди са и двамата великани на боряща се българска Македония. Делото, за което те умреха, милион борци го изкарват на щастлив край. Вековните връзки между нашия изток и нашия запад се възстановяват, мечтата на неколко поколения се сбъдва. На Дамян Груев, носител на вековни народни въжделения, вечен помен.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук

---