Димитър С. Белаянин от Щип, Вардарска Македония - "Описание на градът Щип, съставил Димитър С. Белаянин (ръкопис)", Щип, 8 ноември 1890 година Българският просветен деец от XIX в. Димитър Стоянов Белаянин за историята на родния си град Щип. Едно неиздавано описание от 1890 г.
Съдържа и история на училищното дело в града.
"Градът ни по сегашно название Щип не може да се определи точно в кое время и в кой век са е основал, само едни предания има в градът ни за началото му.
Преди хилядо и неколкостотин години градът да е бил в местището, което се казва Ежово, почти ¾ часа далеч от градът ни, место сухо и безводно, поради което некои го наричат Ежи-град, а други Сухи-град.
По време после около VII век по Рождество Христово, казва преданието да е бил преместен в сегашното му место наречен „Брегалници”, на южният брег, на която и леени; после наречен: Старикин, Стовея и сега Щип. Други подробности от тия времена не се намират; само според историка Гилфердинга около IX-и век, когато просветителите ни Св. Кирил и Методий излезнале да проповедват Евангелието, то първата си проповед като простреле в градът сегашни Щип, сполучиле да покръстат много число християни. А според други (извод из Книжици) Св. Кирил бил изнамерил 32-те славянски букви в същийт град, когото и наричат с друго име Равън...
Низ сред градът течи суходолината Отина, която го разделва на две страни – северна и южна. Южната страна е населена с муслимани, а северната с българе; само северо-източната страна на края има неколко къщи муслимански.
Откъм западната страна на градът са намира отделеното махало Ново-село, 4-мин далеч от града. Причината що не мож да са съедини това махало с града е суходолната Отина. Посред това махало тече реката Брегалница...
Пространството на градът на дълен е около 45 минути, което са простира от запад към изток, а на ширина е 18 минути.
Народонаселението на града е около 16,000 души, от които от ½-та повече са Българи, а остатните жители са Муслимани. Евреи и Цигани има само 500 души, като Гърк, Влах, такво нещо не са намира никак.
В по предишните времена българите са носиле дрехи като: потури, дълги антерии, модри гащи, шапки и бели капи; а сега българите в града ни почти ¾ носат цивилни дрехи и фесове..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Димитър Стоянов Белаянин е български просветен деец, дългогодишен български учител в родния си град Щип, а също и във Велес.





