Видният деец на ВМРО и съратник на Иван Михайлов - Димитър Цилев, за важността от просветна и културна дейност на македонските българи.

За културното човѣчество сѫществуването на единъ народъ, като отдѣлна национална или политическа единица е оправдано до толкова, до колкото този народъ може да допринесе съ нѣщо за развитието и успѣването на свѣтовната цивилизация. До тогава, до когато единъ народъ не е показалъ на дѣло, че е способенъ да сътрудничи съ останалитѣ народи въ полето на културата, той мѫчно ще може да разчита на съдѣйствието на Европа въ стремежа му за политическа независимость.
Следъ като всички имъ по-раншни твърдения за несѫществуването на българи въ Македония пропаднаха безвъзвратно и следъ като можаха да се увѣратъ, че Европа никакъ не вѣрва вече на тѣхнитѣ лѫжи, сърби и гърци си послужиха съ една друга интрига. Ако се даде свобода на македонцитѣ и се позволи създаването на една независима македонска държава, споредъ сърби и гърци, тази държава нѣмало да допринесе съ нищо за развитието на човѣчеството, а напротивъ, тя щѣла да представлява една стѫпка назадъ въ това отношение, тъй като македонцитѣ не били способни да се самоуправлявать и щѣли да обърнатъ държавата си въ едно постоянно огнище на вѫтрешни ожесточени борби, по подобие на южноамериканскитѣ републики.
Трѣбва да признаемъ, че тази лѫжлива пропаганда е успѣла да заблуди доста свѣтъ на Западъ. Често сме чували французи, англичани и даже нѣмци да казватъ:
Що искате въ сѫщность? Да създадемъ още една държава подобна на Сърбия, Гърция и Албания? Благодаримъ! Стигатъ ни тѣзи три, които ни създаватъ достатъчно главоболия! Каква полза е имала културна Европа отъ създаването на тѣзи държави? Никаква. Напротивъ, отъ тамъ ни дойде и свѣтовната война. Вие сте доказали, че знаете да се борите, но съ нищо не сте ни доказали, че бихте могли да се управлявате така, както се управляватъ швейцарци, датчани, шведци и др. Ние искаме миръ и напредъкъ. Докажете ни, че бихте могли да работитѣ успѣшно въ това отношение и ние ще ви помогнемъ.
Не можемъ да отречемъ, че има нѣщо вѣрно въ това, въпрѣки че бихме могли да кажемъ много за културния приносъ на българскиятъ народъ къмъ свѣтовната цивилизация. Бихме могли даже да припомнимъ на Европа, че когато Франция, Германия, Англия и всички останали западни държави тѫнѣха въ варварство и невежество българската култура бѣше се издигнала до завидна висота и българскиятъ езикъ бѣше, наравно съ латинския и старогръцкия, културния езикъ на Европа. Но отъ друга страна не скриваме, че петвѣковното турско робство ни остави много назадъ и че нашъ дългъ е да се помѫчиме да достигнемъ, колкото е възможно по-скоро, Западна Европа въ културно отношение.
Освен това, съ огледъ на събитията, които ще се развиятъ неминуемо и които неизбѣжно ще поставатъ на зелената маса политическата карта на Европа за едно ново разпредѣление на границитѣ, ние, македонскитѣ българи, ще трѣбва да се явимъ съ достатъчно доказателства за нашата способность за културна и миролюбива дейность. Това е условието sine qua nоn за нашия успѣхъ въ бѫдащата конференция на мира.
За щастие, ние имаме всичката възможность да се приготвимъ въ това отношение. Ние имаме въ свободна България Петричкиятъ окрѫгъ, кѫдето разполагаме съ всичкитѣ необходими условия за една широка културна дѣйность. Благополучнитѣ резултати отъ тази дѣйность ще бѫдатъ моралната сила, която ще извоюва нашата политическа независимость.
Не е достатъчно да бѫдешъ винаги готовъ да пролѣешъ кръвьта си въ защита на Родината. И дивиятъ негъръ отъ Уганда дава живота си въ защита на своето племе, но това никакъ не би оправдало въ очитѣ на цивилизованиятъ свѣтъ създаването на една независима Угандска държава. За да стане народа ни равноправенъ членъ между културнитѣ народи първото условие е да е равенъ на тѣхъ по култура.
А ние можемъ бързо и лесно да достигнемъ Европа въ това отношение. Ние днесъ сме надминали много народи. Кой балкански народъ, напримѣръ, би могълъ да се сравни съ българитѣ по култура? Сърбитѣ, гърцитѣ, турцитѣ и албанцитѣ ли? Или пъкъ даже южноиталиянскитѣ или испанскитѣ населения? Но това не е достатъчно. Ние можемъ и трѣбва да направимъ отъ Македония една балканска Швейцария. И за тази балканска Швейцария Петричкиятъ окрѫгъ ще трѣбва да бѫде въ културно отношение това, което Цугъ, Ури, Унтервалдъ, Цюрихъ и Бернъ сѫ били за днешна Швейцария.
Дългъ се налага, следователно, за всички македонски емигранти въ България и за всички жители на окрѫга, да обединятъ усилията си за да направятъ отъ този кѫтъ на македонската земя единъ образецъ на култура и на напредъкъ, на дисциплина и сплотеность, на трудъ и постоянство. Културната ни дѣйность въ това направление ще има грамадно политическо значение въ решителния моментъ...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Цилев (1901-1944) е български общественик и деец на ВМРО, секретар на Иван Михайлов. След разгрома на Кралство Югославия се застъпва за идеята Македония да получи автономия. През 1943 г. води разговори с германското нацистко военно ръководство за създаването на организацията "Охрана". Убит е на 10 септември 1944 година на път от Македония към Западна Европа.

---