Една книжка, излагаща неизпълнения план за написване подробна история на китния стълб на българщината в Южна Македония - гр. Кукуш, която да включва генеалогични изследвания на кукушките родове, описание на града от османско време, неговата история и ролята му в църковната борба и македонското движение.

Нашиятъ градъ Кукушъ, тъй както ни бѣ предаденъ отъ дѣди и бащи, вече не сѫществува. Въ злобата си срещу всичко българско, гърцитѣ още въ първитѣ дни на Междусъюзнишката война го разрушиха изъ основи. Тѣ постѫпиха така, не защото нѣкаква военна нужда презъ време на упорититѣ боеве, южно отъ Кукушъ, налагаше това, а чисто и просто защото шестдесеть години по-рано нашитѣ дѣди бѣха въ първата линия на борбата срещу Фенерската патриаршия. Кукушъ биде разрушенъ, както нѣкога Троя, понеже представляваше най-здравия бастионъ отъ българщина предъ стенитѣ на самия Солунъ и срещу попълзновенията на гърцитѣ да проникнатъ въ вѫтрешностьта на българското отечество.
Важното участие на кукушани въ Църковния въпросъ и мощното имъ участие въ революционната борба на Македония срещу турското управление представляватъ извънредно ценни обстоятелства въ новата история на българския народъ. Дѣло на нашитѣ дѣди, бащи и братя, тия обстоятелства съставляватъ най-ценния нравственъ капиталъ, който тѣ сѫ ни оставили въ наследство, и който не може да бѫде разрушенъ нито отъ огънь, нито отъ топове.
За да се запази тоя нравственъ капиталъ, нашиятъ съгражданинъ г. полковникъ о. з. Петъръ Дървинговъ бѣ честитъ да замисли единъ начинъ, който той сподѣли съ Настоятелството на Братството. Последното намѣри идеитѣ на г. полковника за отлични и, за да се направятъ тѣ достояние на кукушани, то насрочи едно общо събрание на членоветѣ на сѫщото, което стана на 19 мартъ...

...Да! Азъ вѣрвамъ, че ще можемъ много нѣщо да сторимъ, ако ние, които използуваме името на нашитѣ бащи и дѣди, наистина, сме тѣхни рожби. Ние съ общи сили можемъ въ най-късо време не само да имаме една „История на Кукушъ", но и единъ „Домъ Паметникъ Кукушъ", който да спомва на всички, че ние въ нашата диаспора (разсѣйване изъ България) не сме забравили и никога не ще забравимъ нашия Сионъ Кукушъ. Въ тоя домъ ще донесемъ кукушка пръсть, ще наредимъ и мобилираме нѣколко стаи точно както въ Кукушъ, ще поставимъ портретитѣ на всички заслужили кукушани и ще издигнемъ, така да се каже, тукъ въ София единъ паметникъ на нашия славенъ и обичанъ градъ, та не само ние, не само поколѣнията, които нѣматъ идея за града ни, но и всички други да могатъ по-често да си спомватъ за града, който е игралъ толкова голѣма роля въ възраждането и въ македонската революционна борба...

...„Историята на Кукушъ и околията му", каза той, ще трѣбва да съдържа всичко онова, което може да даде на поколѣнията отъ сѫщия градъ и селата отъ околията що-годе пълна идея за бащитѣ, дѣдитѣ и прадѣдитѣ имъ и за родното имъ мѣсто въ географско, историческо, економическо, народностно, културно, просвѣтно и религиозно отношения. Писменнитѣ документи, паметници и материяли, възъ основа на които би могло да се състави подобна история, сѫ разхвърлени тукъ тамъ изъ разни съчинения и въобще не сѫ тъй изобилни, както е потрѣбно за една закрѫглена и пълна история. Относително най-далечното минало на града и околията: даннитѣ и паметницитѣ сѫ съвсемъ оскѫдни. Относително новитѣ времена, особено отъ втората половина на ХІХ вѣкъ до наши дни, сведенията, които могать да се намѣрятъ въ разнитѣ вестници, списания, съчинения турски салнамета и описания, както, и да се събератъ отъ по-старитѣ живи кукушани, сѫ тъй изобилни, щото можемъ да се надѣваме, че написването „Историята на гр. Кукушъ и околията му", поне за по-ново време, ще е дѣло не невъзможно...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кукушкото благотворително братство е създадено от емигранти и бежанци от района на Кукуш в София в началото на XX век.

---