"...Намирам, че случай, който ми се отдава е добър за да очертая истинския образ на Страшо Пенджурев, такъв, какъвто бе той, и в същото време да разсея едно заблуждение, което се е загнездило даже и у нас, в някои от средите на партийни членове от македонски произход по отношение на Страшо. Мнозина и у нас, може би, са повервали на тенденциозните лъжи на скопските ръководители, които не спират пред нищо, само да очернят името на България.

Страшо Пенджурев е мой внук и го познавам от дете. Може да се каже, че аз бях тоя, който го отправи в комунистическото движение. Той винаги ме слушаше и аз за него бях авторитет. Като роднина и другар, зная с положителност с какво съзнание беше той, какви убеждения имаше, от какви идеи се ръководеше, какви бяха идеалите му и за какво точно си мечтаеше. С него аз съм се срещал и разговарял и през времето на сръбското владичество в Македония, през годините 1936 и 1937 година, и зная какви идеи го занимаваха.
За целта аз ще дам една малка биография, като отбележа по същественото в нея, ония моменти от живота му, които могат да обрисуват неговия истински лик. Ще се постарая да бъда обективен и да предам само това, което е истина, без да влагам каквато и да била тенденция. Нашите връзки бяха не само роднински, но и приятелски, от мен той нищо не криеше, както и аз бях откровен с него.
Страшо Пенджурев е роден през 1915 г. в гр. Струмица, а не в село Ваташа, както погрешно предават скопяни. Скопяни неправилно пишат и името му. Той не е Пинджурев, а Пенджурев. Прекорът му има своята история. Дядото на Страшо Арсо Димитров направил на къщата си едно малко прозорче. В момента, когато го правил, минувачи го питали какво работи, а той им отговорял шеговито: "правя си пенджурче". В Тиквешията на прозореца се казва панджере. От тогава на дядо Арсо съгражданите му измислили прекора "пенджурев", който по-късно се предал и на внука му Страшо.
Страшо произхожда от здраво българско семейство с революционно минало. Баба му е известната Наца Пенджурева, светица на македонската организация в Тиквешията, другарка на Гоце, Даме и Пере, а баща му е един от първите български революционери в Тиквеш, дългогодишен четник. След потушаването на Тиквешкото въстание през 1913 г., бащата, който също така е участвувал във въстанието, се преселва в гр. Струмица и става помощник на видния македонски войвода Христо Чернопеев. Тук се ражда и Страшо.
През Първата световна война, като взводен командир в ротата на Христо Чернопеев, бащата на Страшо загива в една атака срещу френските и сръбски войски при Криволак...

...С премахването на Страшо и Мирче сръбската пропаганда имаше двоен успех: първо се освобождаваха от два големи авторитета, които можеха да им бъдат пречка за великосръбските попълзнования, и втори, убийството им можеше да се използува, за да се засили враждебното настроение спрямо България: да се казва, че българите са тия, които убиха Страшо и Мирче. С името на Страшо те и днес спекулират. Припомнят на българското население в Македония, че той е загинал от българската фашистка власт.
Такава точно е и целта на Лазо Колишевски, който печатайки във в. "Нова Македония" спомени по случай 20 години от борбата в Македония, споменава и името на Страшо Пенджурев. Но ако Лазо чувствуваше Страшо за свой другар, щеше по-другояче да си спомни за него..."

Част и от седмата част на спомените на Блажо Видов.

Източник: Оригинален източник на спомените – Държавна агенция "Архиви" (Сп. 298Б)

Автор: Роденият в Кавадарци Благой Петров Видов (1903-1980, София) е ВМРО революционер и общественик.
За повече информация за автора тук

---