"... на арнаутите в Дебърско никога не е запретено да носят оръжие, когато напротив на беззащитните българи се строго забранява да имат това право, което при немарливостта на властите би им служило като едничка защита;
... дебърските арнаути, покрай старите си прийоми на разбойничество, са присвоили и изкусната на своите съвременници-едноверци тактика да уничтожават най-събудените български елементи, като пример на което може да послужи убийството на Гаврил Алексов, брат на войводата Кръстю Алексов;
... дебърските власти, ако и очевидци на всичко това, нехаят напълно, приструват се на глухи срещу плачовете на българщината, нещо което ги издава и като съучастници във вълненията на дивите албански инстинкти;
Че краят на всичко това е пълното разорение на българщината в Дебърско."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Дебърски глас" с подзаглавие "Орган на Дебърската просветителна дружба" е излизал в София в периода 1909-1911 година. Той е бил културно-просветен орган на емигрантите от Дебър и Дебърско, обединени в Дебърската просветителна дружба.

---