Симеон Радев с възпоменателна статия за българския сатирик Иван Генадиев (племенник на Павел и Никола Генадиеви и син на Харитон Генадиев):

Един пролетен ден, когато се разхождал по „Цар Освободител" с малкия си син Иванчо, Харитон Генадиев му казал: "Иване, Иване, защо не съм ти аз син?"
Иванчо го погледнал със своите големи въпросителни очи, в чудо. На мене Харитон ми обясни: "Моето поколение мина годините си в смутове и тревоги. А сега расте и ще цъфти една България по-питомна, по-щастлива. В тая идеща България как хубаво ще бъде да се живее!" Това беше преди войните. Сетне дойде, каквото видяхме. Настъпи за младите сурова доба. За да се върви напред, трeбваше преклонение - или устрем с яки лакти. Иван Генадиев не беше за това време, за тия нрави.
Иван Генадиев беше горд - и с мека душа. Тия хора са най за обичане. Но към тях животът е немилостив и ги дебне като жертви. Едничката им защита е смехът, ако Бог ги е надарил да се смеят.
Иван Генадиев се сме над грозотата и злото. Но неговият хумор беше добродушен. Стрелите му отиваха направо, но без отрова. Хумористът беше и един нежен поет. У него имаше много извори на любов. Голeмото му обожание беше българската реч. Той ѝ служи със свeто чувство.
Всичките си заложби той не успe да развие. Животът му биде кратък. Но чист и със светли пориви. Бернард Шоу казва нeкъде: "Човек трябва да живеее така, че като умре, Бог да му бъде длъжник." На Иван Генадиев са длъжници всичките му приятели, на които той даваше със своето остроумие и със своето сърце толкова веселие и толкова хубава радост.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук

---