Спомените на илинденеца Лазар Палчев от с. Косинец, за въстанието и сраженията в Костурско, затвора в Гърция и пътя към България. Спомените са публикувани в "Македонска Трибуна" през 1952 г., не са издавани в България.
"В съда ни питаха за едно и друго и после питаха какви сте. Ние им казахме, че сме българи. "А защо сте българи" питат пак. А ние им отговорихме, защото такива се родихме." "Аз като стар Илинденец ще пазя до края на живота си светото име Илинден. Никога нема да се откажа от идеала за който се бориме и за който паднаха моите другари в борбата за свободата и независимостта на Македония. Радвам се, че делото продължава и че ние тук, обединени около единствената народна организация МПО продължаваме да работим и да помагаме, всеки според силите и средствата за Македония. Всички честни и искрени македонци требва да са в МПО и да помагат, Македония е жива. Тя ще получи своята свобода и най-големата радост на илинденци ще бъде щото Бог да им даде сили и здраве, за да дочакат денят на свободата на Македония. Нема по-голема радост от тая в живота на човека."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Лазар Палчев (1876-1960; Granite City) е деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, знаменосец на Косинското знаме, съратник на Лазар Поптрайков и Васил Чекаларов, един от последните останали да се сражават при Псодерската кула. Емигрира в САЩ; собственик е на бакалница, месарница и хлебарница в Медисън, Илинойс; деец на МПО.

---