

През 1862 година жителите на Висока заменят преподаването на гръцки с обучение на български език в местното училище, за което свидетелства прочутата дописка до цариградския вестник "Съветник" от 1863 година:
"Но и за нас нема ли нещичко да ся пише? И ние не ли сме Бугари! Гленда се, дописникът ви беше заборавил нас сиромасите, защото сме на високо место, по коя причина добихме и името Висока, па он не можа от толку долу, дека се нахожда во блатистийте Солун, да ни виде. Ама и ние по наша сиромашия, като Бугари що сме, ето що направихме от лан още отворихме бугарско училище, повеке от любопитство да видиме да ли пънтят по който вървеше училището ни, сиреч дотогашното ли гърцко учение беше причина щото чандата ни не напрендваха во образованието, или некоя друга? Вагодишното обаче испитание на учениците на училището ни изевиха истината. Чендата ни на една годин озгоре се научиха през майчин си ензик толко, колко во дължината на толко те поминали години не можиха никак да напрендват по рънководството на гръцкото учение."
Дописката в Уикипедия
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Село Висока е разположено в южните поли на Богданската планина на 35 км североизточно от Солун и на 17 км североизточно от Лъгадина.