Седем стихотворения публикувани от архимандрит Серафим Алексиев в списание "Зов";
"Видех живот земен - той бе ..... смърт. Макар че в него имаше диханье, то бе като отлитащо уханье, и кат жито, що чака жътвен сърп.
И питах се: "Защо тоз цвет цъвти?" Но ветърът полъхна и отнесе листата му със погребална песен И чух: "Така ще да умреш и ти".
И мисъл тежка спусна се над мен. И казах си: "Защо сме сътворени, щом всички сме за да умрем, родени? И де е смисълът на всеки ден?"
Глава възйех към синий небосвод: - Там вечността започваше безкрайна . . . . И моето сърдце чу реч потайна: "О, не скърби! В смъртта е скрит живот!"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Архимандрит Серафим Алексиев [Стоян Георгиев Алексиев] (1912-1993) е български йерей, богослов, духовен писател и поет, един от главните догматици и мислители на православната църква през XX век;

---