През 1894 г. охридянеца Евтим Спространов публикува в списание "Искра" четири разказа ("Димитър Журов"; "Кой е крив и кой е прав"; "Нема да стане човек"; "Македонци проклети") от поредицата "Столични херои", заедно с разказа "Дедо Наум", приказката "Царът, царицата и жената на лозарът" и превода на поемата на Иван Мажуранич - "Смъртта на Исмаил-Ага Ченгич";

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София) е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук

---