Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Политическа история на Западната Македонска Област (принос към българската национална история - Самуиловата епоха - 980-1014, с хронология на събитията и царете от основаването на българското царство - 679 год. до днес 1927 год.)", София, 1927 година
Гавриил Симеоновски от Дебър, Вардарска Македония - "Политическа история на Западната Македонска Област (принос към българската национална история - Самуиловата епоха - 980-1014, с хронология на събитията и царете от основаването на българското царство - 679 год. до днес 1927 год.)", София, 1927 година


Увеличи
Описание

През 1927 година деецът на Дебърското братство Гавриил Симеоновски издава "Политическа история на Западната Македонска Област (принос към българската национална история - Самуиловата епоха - 980-1014 с Хронология на събитията и царете от основаването на българското царство - 679 год. до днес), книгата съдържа и 2 топографски карти и 37 снимки.
"Цивилизацията на старите народи започна в Асирия, Египет, Индия, Китай. Народите по света се срещнаха около пристанищата на трите морета: Средиземно, Червено и Жълто море. По същия път културата влезла и в Балканския полуостров, петия по ред в историята на световната цивилизация. Географическото положение на п-ва, като аванпост на Европа с най-големия материк, Азия, послужи источната култура да премине водите и да заседне в неговото сърдце в средеца на Балканския п-в - в Македонската земя, която винаги под слънцето, представлява страна на всички прелести земни...Най-големите борби (некогашни и сегашни) в Македонската земя обхващат района по западните граници от север, изток и юг. По тия места, именно от Битолския окръг, главно по течението на реките Дрим и Радика започва кипението на народната борба, която сега е предмет в изложението на нашата книга. Книгата описва изключително бита, миналото и подвизите на тая област, населена с големи българи, големи по страдания, големи по гнет, участ, съдба, големи по характер и изпитания. Жителите на тия три покрайнини беха първите утешители в траура на Самуила хвърковатий. В робството след него под Византия първи с огън изгореха гръцкото лукавство, скрито под кръста в Дома Господен. И векове по ред, в тъмната епоха под турците, първите искри на националната пробуда по македонската земя светнаха от спокойните кандила в планинските пазви на Дебър, Дримкол и Река. Злочести времена покриха името на тия три велики покрайнини с вериги робство, иго, чуждо и сръбско. Сърбите заграбиха светилищата в Македония, като забравиха, че ограбените имат още по пет пръста, с които се покрива небето, имат и по едно гърло, жива реч и болка, за да направят да изгният и чугунени окови."
"Външния характер на мияците: Телом - високи, крепки, с крупно телосложение, красиви и вънтави рунтави. Нравствено считат себе си за Божие създание, които се различават от другите хора. Те се сметат за глава на своите сънародници. Мияците не се сродяват никога с друг род, с една реч те са аристократи между всички българи...Много е вероятно, че мияците са потомци на древните велможи, или българските боляри в Македония. Счетохме за нужно да изложим по-обширно обичаите на мияците, защото те служат за основа на другите обичаи на македонските българи, както ще видим по-нататък и поради това, че те са първите, които носат с най-жива любов и гордост чисто народното и най-древното име".
"Когато привърших последните редове на моят труд, аз не отдъхнах: духът ми отена в глъбините на родния български край - МАКЕДОНСКАТА ЗЕМЯ. - Словото ми нема да спре!... - И края на моето слово се обръща в начало на душевното ми битие... аз неволно се запитах: - кому дължа? ... Преди да разлисти читателя книгата, която му поднасям, дължа преголемата си благодарност и признателност към родолюбивия гражданин Аврам М. Чальовски, идеологa на съчинението ми - за неговата щедрост и отзивчивост към националното дело на българския народ и големата и материална жертва, която направи за отпечатването да види бел свет скромния мой труд. Изказвам благодността си на скромно и безшумно трудящият се в историческата наука - студента Димитър Евт. Чешмеджиев... Благодаря на сънародникът си от с. Тресанче - Река - Македония. Александър Браадински...Това е моята начална дума. гр. София, август 1927 г."
Книгата е от личната колекция на българския революционер от Крушево Никола Габровски и съдържа посвещение от автора - "Господин Н. Габровски - Вам, Първият стратег от гордото мияшко племе, което първо създаде от своята среда во Българското средновековие, Първият Български Патриарх Йоанна, поднасям с всичките си чинопочитания за спомен моя трудец - София, 1932 г. - от Автора"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Гавриил Симеоновски е деец на Дебърското братство и Македонската емиграция в България. Работи като инспектор в министерството на търговията, промишлеността и труда и в министерски съвет. Произхожда от видния дебърски род Симоновци.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 3671 пъти.