

През 1927 година деецът на Дебърското братство Гавриил Симеоновски издава "Политическа история на Западната Македонска Област (принос към българската национална история - Самуиловата епоха - 980-1014 с Хронология на събитията и царете от основаването на българското царство - 679 год. до днес), книгата съдържа и 2 топографски карти и 37 снимки.
"Цивилизацията на старите народи започна в Асирия, Египет, Индия, Китай. Народите по света се срещнаха около пристанищата на трите морета: Средиземно, Червено и Жълто море. По същия път културата влезла и в Балканския полуостров, петия по ред в историята на световната цивилизация. Географическото положение на п-ва, като аванпост на Европа с най-големия материк, Азия, послужи источната култура да премине водите и да заседне в неговото сърдце в средеца на Балканския п-в - в Македонската земя, която винаги под слънцето, представлява страна на всички прелести земни...Най-големите борби (некогашни и сегашни) в Македонската земя обхващат района по западните граници от север, изток и юг. По тия места, именно от Битолския окръг, главно по течението на реките Дрим и Радика започва кипението на народната борба, която сега е предмет в изложението на нашата книга. Книгата описва изключително бита, миналото и подвизите на тая област, населена с големи българи, големи по страдания, големи по гнет, участ, съдба, големи по характер и изпитания. Жителите на тия три покрайнини беха първите утешители в траура на Самуила хвърковатий. В робството след него под Византия първи с огън изгореха гръцкото лукавство, скрито под кръста в Дома Господен. И векове по ред, в тъмната епоха под турците, първите искри на националната пробуда по македонската земя светнаха от спокойните кандила в планинските пазви на Дебър, Дримкол и Река. Злочести времена покриха името на тия три велики покрайнини с вериги робство, иго, чуждо и сръбско. Сърбите заграбиха светилищата в Македония, като забравиха, че ограбените имат още по пет пръста, с които се покрива небето, имат и по едно гърло, жива реч и болка, за да направят да изгният и чугунени окови."
"Външния характер на мияците: Телом - високи, крепки, с крупно телосложение, красиви и вънтави рунтави. Нравствено считат себе си за Божие създание, които се различават от другите хора. Те се сметат за глава на своите сънародници. Мияците не се сродяват никога с друг род, с една реч те са аристократи между всички българи...Много е вероятно, че мияците са потомци на древните велможи, или българските боляри в Македония. Счетохме за нужно да изложим по-обширно обичаите на мияците, защото те служат за основа на другите обичаи на македонските българи, както ще видим по-нататък и поради това, че те са първите, които носат с най-жива любов и гордост чисто народното и най-древното име".
"Когато привърших последните редове на моят труд, аз не отдъхнах: духът ми отена в глъбините на родния български край - МАКЕДОНСКАТА ЗЕМЯ. - Словото ми нема да спре!... - И края на моето слово се обръща в начало на душевното ми битие... аз неволно се запитах: - кому дължа? ... Преди да разлисти читателя книгата, която му поднасям, дължа преголемата си благодарност и признателност към родолюбивия гражданин Аврам М. Чальовски, идеологa на съчинението ми - за неговата щедрост и отзивчивост към националното дело на българския народ и големата и материална жертва, която направи за отпечатването да види бел свет скромния мой труд. Изказвам благодността си на скромно и безшумно трудящият се в историческата наука - студента Димитър Евт. Чешмеджиев... Благодаря на сънародникът си от с. Тресанче - Река - Македония. Александър Браадински...Това е моята начална дума. гр. София, август 1927 г."
Книгата е от личната колекция на българския революционер от Крушево Никола Габровски и съдържа посвещение от автора - "Господин Н. Габровски - Вам, Първият стратег от гордото мияшко племе, което първо създаде от своята среда во Българското средновековие, Първият Български Патриарх Йоанна, поднасям с всичките си чинопочитания за спомен моя трудец - София, 1932 г. - от Автора"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Гавриил Симеоновски е деец на Дебърското братство и Македонската емиграция в България. Работи като инспектор в министерството на търговията, промишлеността и труда и в министерски съвет. Произхожда от видния дебърски род Симоновци.