Едно от най-подробните изследвания на малореканците (мияците) и нихния говор, публикувано от българския просветен деец от с. Тресонче Марко Григоров през 1907 г. Съдържа 8 изображения, Речниче на малкопознати миячки думи и народни песни и приказки записани от Томовица Каражоска от с. Лазарополе, Шпировица Гьуткоска от с. Росоки, Стрезо Петков Брадиноски от с. Тресонче и Гърка Сп. Атанасова от с. Селце.
"Ръководен от желанието си да принеса макар и най-малкото камъче за съзиждане паметника на българската диялектология, реших да дам в тази си работа неколко бележки върху бита и говора на родния си край Мала-река в Дебърско. Бележките си относно женската носия у нас дължа на неколко жени, родом от Мала-река, които поради несносния си живот в родното си место се преселиха в София през последните 2-3 години след въстанието в Македония."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Марко Григоров Брадинов (Брадина) е български просветен деец; дългодишен директор на ІІІ мъжка и III девическа образцова гимназия в София; филолог; наследник на изтъкнатия миячки род Брадина (Брадиновци) от Тресонче;

---