Писателят-мияк Георги Томалевски за завръщането в родното Крушево през 1941 г. (Домът му там денес е музей на Илинденското въстание и Крушевската република)
“Веднъж един господин ме запита за народностите, които населяват моя роден град. Отговорих му, че още от дете знам, че има българи, власи, малко гърци, може би неколцина арнаути и турците, които владееха страната. - Немаше ли сърби? - запита ме той. - Ако имаше, съ удоволствие щех да кажа, че имаше, но немаше. - Ти какъв си? - Българин. - Как научи, че си българин? И наистина, тоя въпрос породи у мене един много далечен спомен. Аз благодаря на случая и на детската си памет, че в ранните дни на живота си, научих какъв съм бил. Беше през възстанието на Илинден. Не ще съм имал повече от пет години, когато майка ми ме дръпаше за ръка, повела ме към местото, където требваше да бъдат поставени всички българи, считани за виновни за бунта. Майка ми, в желанието да спаси поне моя живот, се приближи до един влах и му каза. - Вземи детето съ себе си, да остане поне то, и го прати после на баща му. - Не мога, страх ме е, бугарче е, не знае влашки. Тогава за първи път аз чух какво съм. В мига, когато моята майка ме поведе енергично към местото, отредено за моите сънародници, аз разбрах, че има разлика в нещо между мен и тоя човек. - Бугарче, мислех си аз. Какво ли е това бугарче? Приятели, Ние може никога да не говориме за това. Може да приказваме за млечния път, или за библията, но ако вие искате да поставите шайкач и на тоя спомен, аз веднага ще си спомня думите на оня влах, който ми каза: бугарче е!

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Томалевски (1897-1988) е български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България. Брат е на революционера Наум Томалевски и деец на Македонската младежка тайна революционна организация. В дома на родителите му се обявява Крушевската република по време на Илинденско-преображенското въстание и днес къщата е музей на Илинденското въстание и Крушевската република.

---