

Големият възрожденец от Велес Йордан Хаджиконстантинов Джинот описва областта Тиквеш във Вардарска Македония, която той нарича "Любляни" по старо предание.
"[Третий] манастир Бошава, храм-собор "Св. безплотних архангелов Михаила и Гавриила" — манастир прекрасен, основан на река Бошава от истите государи, пун е древности и рукописи, но е близу до Демир капия, разбойници го ядат и духовник не може да пребива, защо ако седи два дни, третий ден ке го заколат. Овии три манастири в Люблянско са един "хожат" за србите и болгарите още от Кирила и Методия. Най-перво тия болгари приимале християнската вера и от ту по вси славяни ся е преподавала."
"Любляни е под епископство струмичко и струмичкий епископ може да се горди с тия наши болгари, кои в три години го обогатуят с толко богатство, щом да буде що жели, но жално е защо совсем в черна мрка ги е оставил.
Религия: православна и магомеданска.
Язик: само болгарски, защо и магомеданите болгарски говорят.
Жители има 15 000.
[...] Люблянските болгари са мужие високи, краснолични, добра става, юнаци, остроумни, в законо едните и другите ревнители, но силно едни други се гонат и грдно зло си чинат."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882, Велес) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник. Дълги години работи като учител в българските училища в Скопие, Тетово, Прилеп и Велес. В български и сръбски списания обявява различни материали за българската средновековна история и литература. Сътрудничи на в-к "Цариградски вестник" с множество статии и дописки.