Едно изследване на Петър Дървингов за еврейската диаспора по българските земи, както и участието на българските евреи във войните за национално обединение на България.

"При мобилизациите в 1912 и 1915 г. евреите запасни войници, подофицери и офицери се явиха по местата си в полковете и службите тъй бързо, както и всички други граждани на България. Убедени, наравно с българите, в нуждата от кървавата борба и във величието на идеята, която я налагаше, евреите понесоха тежестите на походите, марш-маневрите и боевете със същото искрено себеотрицание, както и българите."
"Ние се покланяме пред тия скъпи жертви за каузата на българския народ от страна на българските евреи, които се биха във войните за свободата на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини по български."
"... всички тия офицери, подофицери и редници евреи, живущи и служещи всред един народ и всред една войска надъхана с най-горещо желание да види братята македонци и тракийци свободни, беха също така искрено убедени в тия национални български идеали и в произтичащата от тех повеля, всеки воин да бъде готов да положи живота си за тех."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
За повече информация за автора тук

---