Панчо Тошев описва опустелите улици и затворени магазини, шествията на братствата и скръбта на българите в траурния ден посветен на Тодор Александров в София.

"... София, столицата на България, отдаде почитта си към Тодора. Защото Тодор със смъртта си, смъртта победи. Чия смърт? Смъртта на Македония, смъртта на България! Тодор беше българин и той не желаеше през нещастието на целия български народ, през опожарена и унищожена България, да достигне до свободата на Македония."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип през 1894 г. Панчо Андонов Тошев е юрист, офицер от Българската армия и деец на ВМРО , син на прочутия ВМОРО войвода Дончо Щипянчето.
Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война като неколкократно е раняван и награждаван с кръст за храброст и повишен до чин капитан от Българската армия . Участва в Кюстендилска акция на ВМРО 1922 г. Председател е на Кюстендилската организация на Македонския младежки съюз и е началник на пограничния пункт на ВМРО в Кюстендил. Заема различни постове в Съюза на македонските братства . Като отговарящ за стопанската дейност към ЦК на ВМРО има лична заслуга за издигането на паметниците на Пейо Яворов в градовете на Югозападна България, паметника на Тодор Александров в Кюстендил и др. Депутат от Македонската парламентарната група в XXIII Обикновено народно събрание на България (1931–1934). След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 живее със семейството си в Скопие . Съдейства в установяването и функционирането на българската военна и гражданска администрация. Умира в Александровската болница в София на 22 август 1942 г., като е погребан в Кюстендил. След смъртта му семейството му се прибира в България.

---