"А ако ви рече некой духовник, дайте ми пари, да ви простам греховите; сакън да не го веруете; за що сос пари не се простуе грех; салт си губите парите; а ваши грехови не ви се простуят; и тие духовници, кои прощават грех сос пари, тие се проклети от свети оци; и от седм собори, такви духовници се под клетва; тие кои прощават грех со пари, и от них да бегат христиани, како от люти дзмии; тие се душегубци и клетви чеда и без вера, амин."
"...Кои човеци любат нещо от овой век, тие немат пат за рай; и нихни души се връзани от реки дяволски; защо любат миртви и хулни работи, се що е на овой век, сичко то ест мертво; и Бог некье тие човеци, кои обичат овой век; тие човеци, що обичат овой век, тие по-добре да не се родили, от них ни един не може, да помине овие страшни дяволи; требуе, да мислиме умиранье; и суд божий, и царство небесное, и мука вечная."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Йоаким Кърчовски (ок. 1750 - ок. 1820) е виден български възрожденец, учител и книжовник, последовател на Софроний Врачански, издал първите книги на "простейшїи языкъ Болгарскїй" в Будин град (Будапеща). В Кратово създава първото българско смесено училище за момчета и момичета. След смъртта на жена си (1807г.) се замонашва (монах-1817г.; йеромонах-1819г.) и заедно със синовете си Давид и Георги предприемат просветителски "митарства" из българските градове и околии: Щип, Самоков, Мелник, Кюстендил, Крива паланка.
За повече информация за Йоаким Кърчовски тук

---