Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)", публикувано във в-к "Илинден", год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 година
Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония - "Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)", публикувано във в-к "Илинден", год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 година


Увеличи
Описание

Арсени Йовков си спомня за първите дни на Илинденското въстание . В тези свои спомени македоно-одринския революционер описва и един дързък и не осъществил се план на брат си Нико Йовков ВМОРО войвода, загинал 24 годишен по-късно по време на въстанието:

"По-буйните делегати начело учителя на Селци-Джупа, Нико Йовков, настояваха за акции в самия гр. Дебър, именно подпалването и унищожаването на целия град. Това можеше лесно да стане, тъй като всички фурни на Дебър се държеха от хлебарите на Селци-Джупа, отлични революционери. Понеже и без това те не можеха да се удържат при фурните си, а всички щеха да забегнат като възстаници при нас, предложи се при напускането всеки хлебар да подпали фурната си и по тоя начин, еднаж пламнала от 15 – 18 места, града Дебър щеше да се обърне на пепелище, а това щеше да прикове на местото турската войска и башибозуци. Българската част на града, Варош щеше да остане непокътната, понеже е отдалечена и добре отделена от всички други части, населени с албанци. Това предложение обаче не се възприе, поради опасност от общо клане над българското население."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 757 пъти.