Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Спомени от възстанието през 1876", публикувано във в. "Мир", брой 8964 и брой 9300, София, 1930 година
Благой Димитров от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония - "Спомени от възстанието през 1876", публикувано във в. "Мир", брой 8964 и брой 9300, София, 1930 година


Увеличи
Описание

"Който не е преживѣлъ една епоха и не се е тъй, да се каже, слѣлъ съ нея, не може по никой начинъ да я възпоизведе въ всичката й пълнота, защото не я е почувствувалъ. И, наистина, какво бѣ настроението на българитѣ отъ Пловдивъ и Пловдивско презъ месецитѣ, които предшествуваха възстанието, може да ни разкаже правдиво само нѣкой отъ останалитѣ живи отъ тази епоха. Моитѣ впечатления отъ тогава сѫ, че много месеци преди 20-и априлъ, мало и голѣмо знаеше, че се готви възстание и, че на това събитие се гледаше като на едно свадбено тържество. Азъ вѣрвамъ, че ако да знаеха тракийцитѣ, какво ще ги сполети, надали биха тръгнали по ума на Бенковски и другаритѣ му. Всички българи бѣха заразени отъ идеята за въстание. Разбира се, че и духовенството вървѣше съ ума на паството си. Припомнювамъ си, че на Цвѣтница, дѣдо Методий Кусевъ, пок. Старозаг. Митрополитъ, тогава протосингелъ на Пловдивския Панаретъ, държа въ църквата Св. Богородица бунтовническа проповѣдъ...
Възстанието биде скоро потушено. Единъ день докараха около две хиляди възстаници, оковани въ вериги. По една случайность този день се намирахъ близу до моста на Марица или, по-точно, бѣхъ се спрѣлъ до хамама, който въ румелийско време бѣ обърнатъ въ сграда за Народно събрание. До хамама имаше голѣмъ яворъ и подъ него кафене. Този день гости на кафеджията бѣха нѣколцина турци и гърци. Нѣкой си Пападати казваше на турцитѣ, че да паднѣли възстаницитѣ въ рѫцетѣ имъ, то тѣ биха ги издавили въ Марица. Това чухъ съ ушитѣ си. Впрочемъ, радостьта на гърцитѣ отъ голѣмите страдания на българитѣ бѣ голѣма. Когато възстаналитѣ села и паланки бѣха предадени на огънь и сѣчъ, гърцитѣ дадоха балъ на офицеритѣ отъ пристигналата турска войска..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Благой Димитров е деец от късното Българско възраждане в Македония. Участва в Сръбско-българска война с Ученическия легион. Преподава в Солунската българска мъжка гимназия и в Софийска мъжка гимназия. Член е на Македонския научен институт в София и на Съюза на македонските емигрантски организации в България, като е председател на Емборското братство. Автор е на първата българска шахматна книга, брошурата "Шахматна логика" (1911). Умира в София през 1944 година.
Посетете Уикипедия за повече информация за Благой Димитров


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 498 пъти.