

Българският книжар от Прилеп - Коне Самарджиев за сърбите и сърбоманите в Македония - Солун, 19 март 1891 г.
"Немало е нито случай нито нужда да ми говорят некакви учители за българското чувство на българското население в страната ни, понеже в тая страна съм се родил, отрасл и прекарал близо 40 годинки. При това като книгопродавец, имал съм възможност, било по лични и писменни сношения, било при забиколките си за прибирание вересии из вътрешността на страната да се уверя в затвърделото българско чувство на съотечественниците си, което е било и е в състояние да стои срещу хилядите изкушения, които му се правят от едноверните и еднокръвни съседи, гърците и сърбите. А пък за некакво си "сърбско чувство", каквото предполагам да разбират почтенните редактори на в. "Народни Лист", не може нито да се предполага да ми са говорили наши учители, по тая проста и ясна причина, че не само в Битолско, но и в целата страна не е имало и нема сърбско народно дело и чувство, което ако съществуваше, при неколкогодишната сърбска пропагандистическа трескава деятелност, требваше да излезе на яве..."
"...от сръбските машинации не може да произлезе такава голема вреда за нашето народно-училищно дело, щото да струва да изявявами скърб, особено като знаем, каления и затвърден характер на нашенския българин, който от памтивека и до днес си пази гордо и свято името, и че наший народ устоя на друга пропаганда, която располагаше и с душата на българина, та ще обръщами внимание на сърбите, които, слава Богу, не са в състояние да представят на българина нищо така добро и привлекателно, щото да се откаже от най-святото и най-милото на тоя свет, народността, която е исповедвал, както по-горе казах, от памтивека. Колкото за че се намерили неколко бозаджии, халваджии и млекари, които с голем труд и пестение печелят по 5-600 гроша на годината, и неколко испаднали търговци и гладници и праздноскитающи се политикани, за хатъра на 5 л. т. месечна плата да се наричат старосърбяни, не требва ни най-малко да се беспокоим. Такава измет съществува и между най-великите народности в света. Ний българите требва да се гордеем и да се броим честити, дето и изметта от народа си продавами с добра цена. В тоя случай само на купувачите се нада да му мислят, понеже за да се успева по такъв начин в народните дела, ще да трябва да се търсят рудниците на Калифорния"...
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Константин (Коне) Георгиев Самарджиев (1854-1912, Солун) е виден
български просветен деец, книжар, печатар и издател от град Прилеп. Отваря "Българска книжарница К. Г. Самарджиевъ и сие" в Солун,
където отпечатва множество учебници за българските училища из Македония, революционни вестници и културно-просветни списания.
През 1897 г. Самарджиев е сред основателите на Българското тайно революционно братство в Солун.
За повече информация за автора тук