През 1935 г. вестник "Македонска Трибуна" публикува част от спомените на секретаря на Костурското благотворително братство Сребро Янакиев за революционните борби в Костурско.
"Има ли македонец да не е чувал за Митре Влаха? Неговото име навеваше ужас на подтисниците, окриляше борците, пълнеше с вера сърцата на костурци...Потера ли ще тръгне Митре да гони или арнаутска чета некаква по дирите му ще тръгне, всеки си дума: страшен бой ще има, че Митре е много мераклия с поганци да се бие. А биеше се Митре!...
Гръцките андарти помнят и дълго ще помнят страшния комита!...Един ден залавя една гръцка чета в която имало андарти - критяни. Великодушен бе Митре към тех; взел им само пушките, дал им даже и пари и ги пуснал. А андартите гъркомани безмилостно избил. Такъв бе Митре Влашето. Но...един поп, една черна душа, един ден го предаде. Ограден в с. Жупанища, след люто сражение, пада убит ведно с неколко момчета от четата си. Трупът му бе отнесен в Костур, за да се гаврят с него турци и гърци. Гърците ликуваха за неговата смърт. Съдбата така бе отредила, че и неговия труп да бъде пренесен както обезглавеният труп на убития от него гръцки капитан Мелас. Гърците с големи почести погребаха един убиец на български попове, един разбойник. Гавреха се с телото на Митре Влашето.
Но за туй пък из цело Костурско и в най-затънтените кътчета, стари бабички сутрина рано всеки Божи праздник на свещника за мъртвите души лепеха вощеници за Бог да прости душата на Митрето. Умре Митре с много желания и несбъднати мечти! Умре, без да може да се нарадва да види чедото си как се учи в българско училище - съкровената му мечта!"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Сребро Янакиев е български просветен деец и общественик. Секретар е на Костурското благотворително братство.

---