Българският просветен деец, секретар на Костурското благотворително братство в София и журналист от Хрупища - Сребро Янакиев, с възпоменателна статия за легендарния костурски войвода Митре Влаот:

...Има ли българин да не знае, да не е чувал за Митре Влаха? Неговото име навеваше ужас на потисниците, окриляваше борците и пълнеше с вера сърцата на костурци. Прост овчар, не знаещ да подписва името си даже, той стана войвода, и до край остана да се бори с врага. Потера ли ще тръгне Митрета да гони, или арнаутска чета некаква по дирите му ще тръгне, всеки си дума: "страшен бой ще има, че Митре е много мераклия с поганци да се бие." А биеше се Митре!...
Гръцките андарти помнят и дълго ще помнят страшния комита!... Един ден, залавя една гръцка чета, в която имало андарти-критяни. Великодушен бе Митре към тех; взел им само пушките, дал им даже и пари и ги пуснал. А андартите гъркомани безмилостно избил. Такъв бе Митре Влашето. Но...един поп, една черна душа, един ден го предаде. Ограден в с. Жупанища, след люто сражение пада убит ведно с неколко момчета от четата си. Трупът му бе пренесен в Костур, за да се гаврят с него турци и гърци. Гърците ликуваха за неговата смърт. Съдбата така бе отредила, че и неговия труп да бъде пренесен в Костур, както обезглавеният труп на убития от него гръцки капитан Мелас. Гърците с големи почести погребаха един убиец на български попове, един разбойник. Гавреха се с телото на Митре Влашето... Но затуй пък из Костурско, и в най-затънтените кътчета, стари бабички сутрин рано всеки Божи празник на свещника за мъртвите души лепеха вощеници за Бог да прости душата на Митрето. Умре Митрето с много желания и несбъднати надежди! Умре без да може да се нарадва, да види чедото си как се учи в българско училище - съкровената му мечта...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Сребро Янакиев е български просветен деец и общественик. Секретар е на Костурското благотворително братство.

---