Едно историко-фолклорно и езиковедско изследване на село Зарово, Солунско, направено от акад. Антон Попстоилов. Съдържа снимки и поименен списък на заровските семейства в днешните им поселища. Книгата е предоставена за сканиране от проф. Стефана Стойкова.
"На североизток от гр. Солун, на разстояние 9 часа или около 45 километра, се намира в Лъгадинската околия село Зарово, разположено на едно възвишение от клоновете на Карадаг или Круша планина. То граничи на с. з. със с. Негован, на ю.з. със село Богородица, на ю.и. със село Висока и на с. и. със с. Берово и р. Богдана. Всички гранични села са български, с изключение на Берово, гръцко село. Цялото землище на селото възлиза на 50 000 декара. Заровските местности носят следните имена: Блåтå пръс, Бåрбýт, Би́лêво̇ грåди́штê, Бо̇гдáнå (р.), Бо̇я́нå (р.), Бýльдя̊, Гåлåмáцкъйо̇ хáндåк, Го̊лмå кáрпå, Гóлъйо̇ хрид, Грéмнêс, Друбåри́ков хрид, Дидéйкå, Дедéйо̇в клáдêнц, Дими́тро̇в ко̇нáч, Дóнчо̇вå ко̇ри́я̊, Дрнчо̇вå грåди́нå, Дрýмо̇в хрид, Дрънкáркå, Дýло̇вå бåхчá, сиф хрид, Кáлино̇ бръ́до̇, Кåрåдáно̇вица, Кåрåдéкицå, Кåрпýзо̇в хрид, Кéл-тêпé, Кéчо̇в хрид, Кóръвå дъмби́цå, Кýзо̇, Кóчо̇в хрид, Лêфтéро̇в хрид, Ли́пå, Ло̇мпáро̇во̇ грåди́штê, Мáко̇вå лъ́нкå, Мáринå по̇ля́нå, Мåри́цå (р.), Мáто̇вåтå якá, Мурáтицå, Мшко̇вå ни́вå, Нêго̇вáнскъйо̇ пъ́нть, Нéрзи, Óсло̇во̇, Óстро̇то̇ бръ́до̇, Пи́рго̇вица дéницå, По̇ривáч, Пóпо̇вå чéшмå, Путáнå, Рêндо̇вáдник, Свêтá недля̊, Слåви́цå, Стáрêцо̇во̇ клáдêнц, Стръпи́штê, Тáрêво̇ грåди́штê, Тáш-бунáр, Тóдо̇ро̇ва бо̊хчá, Тóпо̇шлåр, Туричи́ца, Тютюля́вкå, Фåндåклъ́к, Хáркумицå, Чéрквиштê, Ши́шко̇вå бръстé и Янáко̇вå тýмбå. Отдалече село Зарово изглежда на малък градец, разположен на голи хридове. Почти всички къщи са двуетажни, покрити с керамиди и измазани отвън и отвътре с вар. Подовете на къщите, които не са послани с дъски, измазват се с местна бяла пръст. С такъва пръст измазват и стените на стаите, ако не са измазани с вар. Плевните, оборите и гумната са вън от селото. Вътре в селото има четири чешми със студена изворна вода, която се каптира в голямата кория, на с. и. от селото. Дворовете на къщите, улиците, както и самите къщи се държат извънредно чисто: неизметен двор и неизмазана къща в Зарово няма да видиш."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук

---