През 1896 г., българският просветен деец Ангел Иванов публикува описание на един античен тракийски празник, който продължава да се празнува и до днес на "Св. Дух" (на 9/22 май), на светилището "Ляски връх" (свети Гергската скала), край с. Старо Ляски в Южен Пирин.
" - Днеска е, даскале, всички сѪ на върха. За насъ днеска и отъ Виллидень е по-тѣжко!
- Дори на върха ли относяте курбана, дѣдо, или въ селото го колите?...
- Башъ на върха, заколваме овенъ, кьрвтьта му акѪттисува (нагаждаме да истече) въ пещерята, кѪдѣто казуватъ, че се е навърталъ змѣя. Въ тази пещеря нафърляме роговетѣ и всичките кърантии (избитки), ако се яде тамъ. Ако ли времето е вѣтровито и студено, тогава, като ша го заколятъ на върха, ша го свалятъ по-низско на едно завѣтъ мѣсто, което се зове вѪпата; и тамъ го варятъ и едатъ, ама айязмото (водосвета) и адето ша си станатъ горѣ на върха. Такъвъ е наша курбанъ, даскале...."
"Женитѣ нарѣдиха около пещерата своитѣ колаци. Слѣтъ малка почивка, на една малка плочица тъкмо до пещерата налѣ се вода въ сѪдъ и се започна водосвета. Подир водосвета й ръсението, старитѣ жени се заловиха на хоро около пещерата. На това хоро се пѣеше слѣдѪющата пѣсень:
Йой, ти малинки Святи Духъ,
Като гърмнешъ и трѣснешъ,
Сичка са гора путриса:
И мѪшку дѣтя фефь майка,
И руду ягня пудъ овца,
И люта змия в'гармада.
О слушай наш'тя мулитве,
Миренъ дъшь прати пу нивя
Пу ниви и пу люваде,
Чувай градини и лозя
Отъ градъ, градушка и вятъръ,
Та ша ти курбанъ дунисемъ
И ша ти мольба принесемъ,
И ду години със зравя.
Хорото подъ тая пѣсень се водеше съ тактъ: пристѪпяше с съ дѣсната нога напрѣдъ и подиръ туи слѣдваше и лѣвата. Хороводицата баба, колчимъ се намираше обърната къмъ истокъ, даваше знакъ та всички се отпущаха съ мълчание и благоговѣйно направиха три пѪти кръстното знамение."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Ангел Иванов (1840-1905) е български просветен деец, учител в Тешово, Клепушна, Неврокоп, Белица, Горна Джумая, Каракьой и др.

---