Спомените на един от водачите на ВМОРО Гьорче Петров, записани през 1908 г. и публикувани през 1927 г. от акад. Любомир Милетич.
"Родомъ съмъ отъ село Варошъ (до Прилепъ); сега съмъ на 42-43 год. Баща ми, Петре Николовъ, е родомъ отъ село Трояци (Прилепско), а майка ми, Злата Тоскова, отъ Варошъ. Баща ми се занимаваше съ дюканджилъкъ, съ вино, ракия и др. Първоначално образование получихъ въ селото си, учихъ по псалтиръ, евангелие. Сетне се учихъ въ Прилепъ, гдето бѣха учители Никола Ганчевъ и Йосифъ Ковачевъ, около 5 години. Като свършихъ въ Прилепъ - то бѣ въ 1880 г., руско-турската война бѣше се свършила, дойдохъ въ София да постѫпя въ гимназията като стипендиянтинъ..."
"Записвайки споменитѣ на другитѣ активни македонски дейци непосрѣдствено следъ Илинденското въстание, азъ все имахъ предъ видъ да не изпусна Гьорчо Петрова, чието голѣмо значение като факторъ въ историята на В. О. бѣхъ овреме оценилъ. Най-сетне това ми се удаде презъ лѣтото въ 1908 година, когато успѣхъ да склоня Петрова да почнемъ съ записването на споменитѣ му. Той се съгласи и на 29 май 1908 г. стана първата свеща съ него у дома ми. Гьорчо сериозно се отнесе къмъ задачата ми...Особено върху задкулисната борба между вѫтрешнитѣ дейци и така нареченитѣ "върховисти" подробноститѣ, които дава Гьорчо, хвърлятъ не малка свѣтлина. Докато Дѣлчевъ, другарьтъ на Гьорчо, въ качество на задграниченъ представитель на В. О. главно се е занимавалъ съ непосрѣдствената подготовка на революцията като буенъ агитаторъ и организаторъ въ вѫтрешностьта, на Гьорча е било предоставено да се разправя и съ върховиститѣ въ София и да създаде правилни връзки между македонската емиграция въ България и В. О. въ Македония. Затова никой отъ онова време не е тъй добре посветенъ въ всичкитѣ интимни начинания и побуждения на рѫководнитѣ македонски личности, отразили се сетне и въ самия развой на революционното движение, както Гьорчо Петровъ. Схващайки цената на тоя родъ данни, които Гьорчо съ увлѣчение ми предаваше...и издържахъ да записвамъ подробно разказа му редомъ въ течение на 23 срещи, които се почнаха отъ 29 май и траяха до включително 30 юний 1908 г."

Източник: Оригинален източник на книгата - K. Васев

Автор: Роденият в Прилепския Варош Гьорче Петров Николов (1865-1921) е един от водачите на ВМОРО. Още от 1885 г. е член на Български таен централен революционен комитет. Работи като учител в Скопското българско педагогическо училище, Битолската българска прогимназия и Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Неофициално работи като български разузнавач в Македония - събира географски и етнографски материали за областта, които предава на Министерството на войната на Княжество България, с цел по-добро ориентиране на Българската армия при една евентуална бъдеща война за Македония. Част от събраните материали са издадени през 1896 г. в обемния труд "Материали по изучаванието на Македония" (качен на сайта тук). Става активен деец на ВМОРО, списва редица вестници, участва в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През войните е назначаван от българското правителство за управник в градовете под българска власт Сяр, Битоля и Драма. Началник е на Бюрото за настаняване в България на бежанците от Македония и Тракия в земеделското правителство на Александър Стамболийски.
За повече информация за автора тук

---