

Гьорче Петров (под псевдонима Г. Тосков) за историята на тетовските паши. "Тетовскитѣ паши, сѫ остатъкъ отъ срѣдновѣковния турски феодализъмъ или „спахилъкътъ,” както се викалъ въ Турско. Тази толковъ интересна епоха отъ историята на страната ни е недобрѣ извѣстна и сега, поради оскѫдностьта на историческитѣ данни. Между туй има още живи хора, които знаѭтъ много работи отъ това по прѣдание и по разказитѣ на които могълъ би да се състави единъ очеркъ на спахилъка у насъ. Ще забѣлѣжъ още, че спахиитѣ, въ западна Македония и Дебърско, които обикновено носили титлата паши, стъ били едни отъ най-силнитѣ въ Турско, понеже имали подъ властьта си юначнитѣ арнаути. Най-силни и най-славни отъ всички сѫ били тетовскитѣ паши, а подиръ тѣхъ скопскитѣ, които сѫ, както ще видимъ по-подирѣ, отъ едно и сѫщо потекло съ тѣхъ. Долнитѣ бѣлѣжки за тетовскитѣ паши сѫ слушани отъ единъ 80 годишенъ старецъ съ чудесна паметь и съсъ силна страсть да изучва такива работи. Отъ сѫщия съмъ слушалъ и даннитѣ за арнаутитѣ въ Тетовско, тия бѣлѣжки излагамъ при описанието на селата. Виждаше се, че той е неизчерпаемъ изворъ на стари исторически и етнографически работи, но азъ не можахъ да научѫ повече, пъкъ даже и нѣкои работи за пашитѣ писахъ тъй набързо и вкратцѣ, че ми излѣзохѫ малко тъмни."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Прилепския Варош Гьорче Петров Николов (1865-1921) е един от водачите на ВМОРО. Още от 1885 г. е член на Български таен централен революционен комитет. Работи като учител в Скопското българско педагогическо училище, Битолската българска прогимназия и Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Неофициално работи като български разузнавач в Македония - събира географски и етнографски материали за областта, които предава на Министерството
на войната на Княжество България, с цел по-добро ориентиране на Българската армия при една евентуална бъдеща война за Македония.
Част от събраните материали са издадени през 1896 г. в обемния труд "Материали по изучаванието на Македония" (качен на сайта тук). Става активен деец на ВМОРО, списва редица вестници, участва в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През войните е назначаван от българското правителство за управник в градовете под българска власт Сяр, Битоля и Драма.
Началник е на Бюрото за настаняване в България на бежанците от Македония и Тракия в земеделското правителство на Александър Стамболийски.
За повече информация за автора тук