На 4 декември 1922 г. ВМРО четите на Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски с помощта на околни селски милиции окупират град Кюстендил . Войводата Панчо Михайлов изнася прочута реч пред гражданството.

" Кюстендилски граждани,

И след толкова кръвопролитни войни Македония остана пак под робство поради политическото късогледство на наши и чужди държавници, но не и по липса на български народен патриотизъм. Защото българската армия достатъчно сложи своя дан. Няма дол, рид, поляна, планини, реки, които да не са опръскани с алената кръв на българина. Реки от кърви потекоха, могили от кости се издигнаха за свободата на Македония. Повече от 200 000 души годни за интензивен продуктивен труд днес почиват из македонските, тракийските и добруджански бранни полета, повече от 100 000 вдовици и толкова сираци и днес още подпрени на къщната врата, с унесен поглед в далечината при заход слънце очакват връщането но своя мил татко, за да се хвърлят на раменете, за да увиснат на врата му, да го целуват и да кажат своето нежно “тате”, когато техния татко на веки е казал “лека нощ”. А колко майки носят черни кърпи? И всичко това, за да се даде волен политически живот на македонския роб... "

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров (1891-1925, София) е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия през Балканските войни, офицер от Българската армия през Първата световна война, Кочански околийски войвода на ВМРО, български учител и фолклорист.
За повече информация за автора тук

---