"Тодоръ Александровъ,
Азъ пристигнахъ въ Куманово на 16 т.м. вѣчерта, такъвъ бензинъ тукъ нема никакъвъ, а пъкъ въ Скопие писахъ да разбера дали има. Тукъ работа има много; обаче не може да се наказватъ сърбоманитѣ защото било така заповедта отъ команданта на Щаба.
Въ менъ не крепятъ доверие, защото не е споменато въ открития ми листь нищо, а само служебно. Явихъ се при ген. Тодоровъ и щаба, а тѣ ме ограничиха да не се върши никакви наказания върху сърбоманитѣ и ако некои се накаже тѣ менъ ще държатъ подъ отговорностъ...Заминавамъ съ 15 души по сърбоманскитѣ села за да събираме оръжие.
Кърсто"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Кръстю Лазаров Иванов е роден през 1881 г. в с. Конюх, Кумановско, в областта Вардарска Македония. Още от малък се включва в революционната дейност на българите в Македония - първоначално като ВМОК революционер, а по-късно става деец и на ВМОРО . Участва в Илинденско - Преображенското въстание , след това е кумановски околийски войвода на ВМОРО. По време на Балканската война подпомага сръбските войски в Кумановската битка от 23-24 октомври 1912 г., при която сърбите превземат Куманово. След превземането на града обаче, сръбските окупатори издават заповед за убийството на Кръстю Лазаров и унищожение на четата му, при което войводата се изтегля в България. От началото на 1913 г. започва разузнавателна дейност на сръбските военни сили във Вардарска Македония като по време на Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. До 1915 г. дава различни сражения на сръбските окупатори във Вардарска Македония , а в периода 1915-1918 г., когато областта е освободена от Българската армия, Кръстю Лазаров се поставя в услуга на местната българска администрация и войски.
След войната войводата навлиза още няколко пъти с ВМРО чети в окупираната отново от сърбите Вардарска Македония . В периода септември 1931 - май 1933 г. в София журналистът и ВМРО деец от Битоля Боян Мирчев записва спомените му. След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 г. войвода се завръща в Куманово, където заради дългогодишната си революционна дейност живее уважаван от местното население и българска администрация - през 1942 г. е избран с пълно мнозинство за почетен председател на Кумановското дружество на Илинденската организация (културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши революционери и участници в Илинденско - Преображенското въстание); на 15 септември 1942 г. в местността Орловец, Кумановско, на мястото където през 1915 г. четата на Кръстьо Лазаров води сражение със сръбска войска е поставен петметров кръст и е организирано поклонение, на което освен войводата присъстват и двамата оцелели четници Траян Петров Стойчев и Величко Спасов Механджиев.
След установяването на комунистическата македонистка власт във Вардарска Македония войводата Кръстю Лазаров е убит през септември 1944 г. без съд и присъда по заповед на сръбския комунист Светозар Вукманович-Темпо заедно с още 47 видни българи, сред които и ВМРО войводите Тодор Сопотски от с. Сопот, Кумановско и Игнат Мангъров от Кратово. Югославските комунисти жив закопават в земята славния ВМРО войвода. На 14 януари 1945 г. посмъртно Кръстю Лазаров е осъден на смърт от Военния съд на скопската военна област с присъда "соработник на окупаторот" и "големобугарин".