"...Прокудени братя емигранти,
Лазаръ Дивлянецъ не загина за себе си, а за безсмъртната идея, която изпълва сърдцето на всѣки македонецъ и предъ храма на този богъ кумиръ: "Независима Македония", затова не щадете вашата лепта, защото той не пощади нищо, а даде и своя животъ за насъ и за родината си!
Българи,
Незабравимия и непрежалимъ славенъ войвода Лазо Дивлянецъ бѣше най-типично чедо на нашия народъ, защото той олицетворяваше въ най-свѣтълъ образъ най-възвишенитѣ и характерни нѣкога и за българското племе добродетели: скромность, честность, работливость, пестеливость, твърдость, неустрашимость и пълно, беззаветно, себеотрицание. И тъкмо за това Вие тука не го познавате, но колко много го знаятъ и обичатъ поробенитѣ? И колко много сѫ треперяли отъ името му враговетѣ ни? Когато бѣше тука, той почиваше, като съ вернитѣ си четници градеше кѫщи за беднитѣ изгнаници, а там? Тамъ той бѣше гранитъ и пламъкъ.
Да се покажемъ достойни за него и неговата паметь, за паметьта на тоя селянинъ съ голѣмо сърдце и благородна душа въ чийто дѣла има нѣщо отъ поривитѣ на Дякона Левски. Защото тая корава българска глава, за да не види предъ очитѣ си омразната двурога шайкача на поробителя, заповѣда на желѣзната си десница да я пръсне. И така тихо, и така спокойно, както само българина може да каже презъ зѫби своето последно "сбогомъ" на всичко най-свидно..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кръстю Лазаров Иванов е роден през 1881 г. в с. Конюх, Кумановско, в областта Вардарска Македония. Още от малък се включва в революционната дейност на българите в Македония - първоначално като ВМОК революционер, а по-късно става деец и на ВМОРО . Участва в Илинденско - Преображенското въстание , след това е кумановски околийски войвода на ВМОРО. По време на Балканската война подпомага сръбските войски в Кумановската битка от 23-24 октомври 1912 г., при която сърбите превземат Куманово. След превземането на града обаче, сръбските окупатори издават заповед за убийството на Кръстю Лазаров и унищожение на четата му, при което войводата се изтегля в България. От началото на 1913 г. започва разузнавателна дейност на сръбските военни сили във Вардарска Македония като по време на Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. До 1915 г. дава различни сражения на сръбските окупатори във Вардарска Македония , а в периода 1915-1918 г., когато областта е освободена от Българската армия, Кръстю Лазаров се поставя в услуга на местната българска администрация и войски. След войната войводата навлиза още няколко пъти с ВМРО чети в окупираната отново от сърбите Вардарска Македония . В периода септември 1931 - май 1933 г. в София журналистът и ВМРО деец от Битоля Боян Мирчев записва спомените му. След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 г. войвода се завръща в Куманово, където заради дългогодишната си революционна дейност живее уважаван от местното население и българска администрация - през 1942 г. е избран с пълно мнозинство за почетен председател на Кумановското дружество на Илинденската организация (културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши революционери и участници в Илинденско - Преображенското въстание); на 15 септември 1942 г. в местността Орловец, Кумановско, на мястото където през 1915 г. четата на Кръстьо Лазаров води сражение със сръбска войска е поставен петметров кръст и е организирано поклонение, на което освен войводата присъстват и двамата оцелели четници Траян Петров Стойчев и Величко Спасов Механджиев. След установяването на комунистическата македонистка власт във Вардарска Македония войводата Кръстю Лазаров е убит през септември 1944 г. без съд и присъда по заповед на сръбския комунист Светозар Вукманович-Темпо заедно с още 47 видни българи, сред които и ВМРО войводите Тодор Сопотски от с. Сопот, Кумановско и Игнат Мангъров от Кратово. Югославските комунисти жив закопават в земята славния ВМРО войвода. На 14 януари 1945 г. посмъртно Кръстю Лазаров е осъден на смърт от Военния съд на скопската военна област с присъда "соработник на окупаторот" и "големобугарин".

---