Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Две "мечки" на публичен позор", публикувано в "Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на голeмото македонско възстание", София, 1926 година
Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Две "мечки" на публичен позор", публикувано в "Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на голeмото македонско възстание", София, 1926 година


Увеличи
Описание

Спомените на члена на Централния комитет на ВМОРО Христо Попкоцев за арестуването му от турските власти през 1899 година.

"Нам немаше кой да каже една сладка дума, немаше кой да ни съжали. Християните в Прищина беха сърби, немаше българи, наши еднокръвни братя и сестри, които поне с поглед да ни кажат, че ни съчуствуват. Но християнското и славянското чувство на сърбите, робската участ на които беше еднаква с оная на нашите братя в Македония, се затрогна у некои по-смели които мълком ни давах по 1–2 гроша помощ. Това братско съчувствие, в тоя чужд за нас край, ни трогна до сълзи и разбрахме, че ние със сърбите сме наистина братя, но само когато сме в едно положение и еднакво страдаме от един и същи враг. Свободни ли сме, ние сме способни да се изядем и предадем под гнета на нови потисници. Спомних си вероломството на сърбите при Кюстендил през XIII в., за онова през 1885 год., когато пладнешки нахлуха в България, за дето последната бе направила съединението с "Изт. Румелия" и опитите на техната пропаганда със злато да спечелят и купят съвестта на некои наши братя в Македония, та да могат един ден да кажат, че и те имат народ в тая страна и имат право на един къс от нея. А съгласието на сърбите да си разделят Македония с гърците не е ли най-долното вероломство? От една страна наричат нас, българите в Македония, че сме били "прави сърби", а от друга търгуват с нас като с овце и ни продават на гърците. Дадоха южна Македония на тех, за да вземат те за себе си средна и северна Македония. "Не са прави сърби, си казаха те, та да ги жалим. Требва да се разделят тие бугараши, за да се владеят. Ние и хърватите ще продадем на италианците, та бугарашите ли ще жалим да се не погърчат. Жив е сръбския Господ! Ще освободим и тех един ден!""


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Попкоцев или Христо поп Коцев (1869-1933) е виден български учител и революционер, член на ЦК на ВМОРО. През 1892 г. завършва славянска филология и литература в Софийския университет. Работи като екзархийски учител в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и други. През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Член на ЦК на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904). Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Кмет на Скопие от 1917 до 1918 година. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации.
За повече информация за Христо Попкоцев тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 641 пъти.