

"Славянското население в Македония още страда подъ чуждо иго и е подложено на неизказани лишения, унижения и жестокости главно само за това, защото отъ край врѣме то не е прѣставало да се чувствува българско и въ пълно съзнание на своята народность не е прѣставало да манифестира желанието си за обединение съ своитѣ еднородци отъ свободна България.
Вѣкове се изминаха, откакъ македонскитѣ българи се борятъ и блѣнуватъ, за да постигнатъ своя народенъ идеаль и сега, изправени прѣдъ всемогѫщия международенъ сѫдъ, който негли ще рѣши сѫдбоносния въпросъ за освобождението имъ, тѣ прѣживѣватъ дни на небивало вълнение, терзани отъ трепетни надежди и болезнени съмнѣния.
Всичкитѣ кървави борби на македонскитѣ българи прѣзъ послѣднитѣ три десетилѣтия до 1912 година главно се водѣха, за да се прѣдизвика намѣсата на Европейскитѣ Велики Сили, подписали Берлинския договоръ, та да се поправи неправдата, която съ тоя договоръ имъ бѣ сторена, като имъ се гарантира напълно свободенъ животъ."
Най-послѣ, българскиятъ характеръ на Македония се доказва и отъ факта, че македонското население начело съ Вѫтрѣшната Революционна Организация, а сѫщо и македонската емиграция въ България сѫ дѣйствували и въ своитѣ устни и писмени декларации недвусмилено сѫ заявявали, че прѣдъ всѣкакъвъ дѣлежъ прѣдпочитатъ автономията на Македония подъ гаранцията на Великитѣ сили. Даже и сега, слѣдъ толкова войни и жертви, има гласове, които отъ страхъ да не би части отъ нашата родина да попаднатъ подъ гръцка и сръбска власть, се връщатъ пакъ къмъ старата идея за автономията на Македония. Наопаки, гърци и сърби винаги сѫ били противъ принципа на автономията и винаги само тѣ сѫ подигали въпроса за дѣлежа на Македония. Това тѣхно поведение неволно напомня досущъ еднаквото поведение на лъжливата майка при Соломоновия сѫдъ за оспорваното отъ нея чужно дѣте.
Отъ приведенитѣ до тукъ многобройни и неоспорими данни се вижда, че Македония прѣдставлява една географска и етнографска цѣлость...
Голѣмото мнозинство отъ населението въ Македония е отъ българска народность. Гърцитѣ на югъ, албанцитѣ на западъ и турцитѣ, пръснати като отдѣлни оазиси въ цѣлата страна, прѣдставляваватъ отъ себе си една инфлитрация, безъ да измѣнятъ общия етнографски характеръ на областьта, както това нагледно се вижда отъ приложената етнографска карта.
Ако, въпрѣки нашето очакване, всички тѣзи горѣизложени аргументи не сѫ достатъчи да убѣдятъ по най-несъмнѣнъ начинъ меродавнитѣ фактори върху истинския националенъ характеръ на тази многострадална страна, ние Ви молимъ да наредите, съгласно принципа за самоопрѣдѣлението на народитѣ да се направи допитване до македонското население при непрѣменнитѣ условия:...."
Мемоарът е подписан от членовете на Изпълнителния комитет на Македонските братства: Иван Каранджулов (главен прокурор; родом от Прилеп), д-р Божирад Татарчев (лекар при Александровска болница; родом от Ресен), Димитър Михайлов (професор в Софийската военна академия; родом от Битоля), Тодор Павлов (депутат в Отоманския парламент и дипломат; родом от Скопие), д-р Константин Станишев (лекар; родом от Кукуш), Георги Баждаров (учител и публицист, родом от Горно Броди).
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. Дружествата и са известни като македонски културно-просветни и благотворителни братства. Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на македонските българи в Югославия и Гърция. Финансова подкрепа получава от ВМРО и от членски внос, политическа - от Македонската парламентарна група в българския парламент, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени. В един момент броят на Македонските братства в Царство България достига 210.
За повече информация за организацията тук