Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Албански легенди; Гости (Албанска поема)", Варна, 1905 година
Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония - "Албански легенди; Гости (Албанска поема)", Варна, 1905 година


Увеличи
Описание

На 21 октомври 1904 г. във Варна Арсени Йовков завършва епичната поема "Гости" от планирания от него поетичен цикъл, посветен на албанците - "Албански Легенди". Ръкописът от поемата досега не е публикуван. Текстът се публикува и в транскрибирана форма.
"Живота на албанците, може да се каже, малко ни е познат.
Като изключим ежедневната преса, която го зачеква само колчем дойде думата за политика, желающия да разбере характера и бита на тоя народ остава пред една тъмна мъгла, из която се скрива и минало и настояще. Населяющ, голема част от нашия полуостров – ний малко сме могли да го опознаем и като съсед. А това е защото канарите на Албания и до днес не искат да чуят за пара и локомотив, защото албанеца, отраснал всред суровата природа, е поставил своята неприкосновена волност по-горе от всекакво правило за живот.
Бесен и отмъстителен, див и жесток, какъвто го чуваме всеки ден – този народ има качества, пред които понятията за честност, верност и гостоприемство благоговеят, както никъде другаде, и, което е по-важно този народ има поезия дивна и величествена, както скалите на Шара – бурна и многостонна, както гърдите на Дрина. . .
Авторът на тая поема, който е живел като албанец и е пирувал из техите кули, не е могъл да не се възхити от техната поезия, плод на което е настоящата поема, българският език обаче далече не позволява да се подражават свойственостите на тая поезия и за по-добре, аз я писах в духа на нашите народни песни, без да накърня с нещо албанският й отенок.
А за да не остават тъмнини, придружих я на края с кратки обяснителни бележки.
Авторът.

"...Кулата затихва, тишина е вънка
Будна месечина, върхове огрева. . .
Тук-таме сънливо тамбурата кънка
И заглъхват бавно смехове и врева.
И ето веднага сгаснаха прозори,
Глухота настана до висока кула –
Тук-таме нататък зад широки двори
Още не задремал свири караула.
Спият планините, спие Малесия. . .
От далеч се слуша ехото на Дрина,
Татък над грамади е изтегнал шия
Горделиво, волно Кораб изполина
Ей и месечина из ведрини бега,
Облачета леки по небе се бъркат –
Редом-наредени в кулата на бега
Гостите заспали издълбоко хъркат.
Кучета залаят . . . тишина настане.
Огън нейде светне по далечни кули
Спият задремали гори и балкани
Полунощни шапки на глава нахлули"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 471 пъти.