Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Изобличен сръбски защитник. Едно писмо на мис Дърам", публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция", год. II, бр. 497, София, 8 юни 1928 година
Вестник "Македония" (1926 – 1934) - "Изобличен сръбски защитник. Едно писмо на мис Дърам", публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция", год. II, бр. 497, София, 8 юни 1928 година


Увеличи
Описание

Вестникът на македонската емиграция в България "Македония" за англичанката Мис Дърам, която защитава македонските българи в Охрид от про-югославска пропаганда, отричаща тяхната националност.

"В „Манчестер Гардиян“ се води спор между г. X. Харисон и мис М. Дърам по въпроса за положението на малцинствата в Италия и Югославия.
Г-н Харнсон, който е член на „англо-югославянския клуб“ в Белград, обвинявайки Италия в угнетяване на славянските малцинства, намира, че всички малцинства в Югославия били добре, че за преследването на българи в Македония дори не можело да става дума, тъй като македонците не били чисти българи, те били нещо между българите и сърбите, черковният им език бил идентичен и изпращането на децата в сръбски училища не била някаква тежест.
Отговаряйки на тези твърдения, мис Дърамъ пише:
„Ясно е, че г. Харисон никога не е бивал в Македония преди тя да бе завоювана от сърбите. Ако той бе там през време на големото възстание в 1903—1904 година, той не би намерил никого от тези същите „македонски славяни“, които са се наричали, или са искали да бъдат сърби. Когато беха разбити от турските войски те избегаха в България, а не в Сърбия. Тогаз Сърбия не им указа никаква помощ. Ако тези хора беха в действителност както сега се претендира, повече сърби отколкото българи, тогава бе именно момента на Сърбия да им се притече на помощ. Но когато аз живеех в Ресен и в Охрид, всичко онова що правеха сърбите бе техните агенти да помагат на гърците в издаване революционерите на турските власти. Един сръбски учител бе изпратен в Охрид да открие пропагандаторско училище. Аз бех в училището, когато то празднуваше празника Св. Сава. Беха поканени всички сърби в окръга. Включително сръбския учител, неговата жена и семейството, един гръцки светещеник и аз, целото събрание не бе повече от петдесет човека, като мнозинството беха бедни хорица от града с децата си. Напротив, българското училище бе едно от най-големите и най-хубавите здания в града и бе много добре снабдено и уредено.
Ако, както казва г. Харисон, има толкова малко разлика между сръбския и местния диалект, защо когато пристигнах в Охрид през 1913 година, аз намерих това училище затворено, учителите изгонени и черквите също тъй затворени? Окръгът бе един от ония, за които требваше да се произнесе арбитража (на руския император). Но той бе окупиран от сърбите и офицерите, с които аз говорих ме уверяваха най-сериозно и решително, че щом веднъж са го окупирали, нищо не ще ги застави да го отстъпят и че те ще се бият с България за него — те в същност само чакаха да се започне разпрата.
Как требваше да се извърши посърбяването — това ми обясни добре един сръбски учител, с когото се запознах в Черна Гора. Когато му посочих, че известни силни езикови разлики показват какво окръгът е повече български отколкото сръбски, той отговори: „Но когато нашата армия прекара там две години, вие не ще намерите нито следа от тези разлики“."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Македония" , излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.

Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев - български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов - ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев - изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.

Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев - български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов - български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев - български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров - писател, поет, преводач и публицист от София.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 262 пъти.