"Настоящето издание е една часть отъ Албумъ-алманахъ "Македония", а именно: отдѣлъ IX - Македонскиятъ въпросъ.
Подъ последното име обикновено се разбиратъ борбитѣ на македонеца за свобода и самостоятеленъ политически животъ на неговата родина.
Като казваме македонецъ, ние отождествяваме това понятие съ името българинъ, който по своя брой господствува надъ броя на всички други етнически групи, събрани заедно, а по ролята, която е игралъ и играе въ историческото развитие на Македония, въ всѣко отношение дава български обликъ и характеръ на последната.
Отъ тука следва, че македонскиятъ въпросъ е въпросъ за свободното сѫществуване на македонския българинъ въ границитѣ на неговата родина – Македония, безъ да изключва или игнорира правата за самостоятеленъ народностенъ животъ на другитѣ небългарски македонски етнически групи.
Ние смѣтаме за необходимо едно подобно изяснение на понятието македонски въпросъ, за да може да се разбере историческия ходъ на последния и връзката му по време съ другитѣ прояви отъ обществения животъ на македонеца и на българския народъ изобщо. Само преди единъ вѣкъ и половина цѣлиятъ български народъ, като обществена група, почти несѫществуваше; той бѣше единъ мълчаливъ робъ, потиснатъ подъ двойно иго: духовно и политическо, фанариотско и турско. У него бѣше заспало всѣко народностно чувство.
Атонскиятъ отшелникъ Паисий, македонецъ, разтрѫби първия зовъ къмъ цѣлокупния български народъ и го кани за събуждане. Неговата мисия подеха достойни български синове: Софроний Вратчански, д-ръ Беронъ и други от Мизия; хаджи Йоакимъ, Кирилъ Пейчиновичъ и др. – отъ Македония.
Българинътъ отъ Мизия, Добруджа, Моравско, Тракия и Македония се свести и заживѣ съ съзнанието, че е недѣлимо цѣло съ свое минало, съ родна история. Той видѣ, че е средство въ чужди рѫце и служи на чужди интереси, които го одушваха.
Щомъ това съзна, поде упорита борба най-напредъ срещу потисника на народностьта му – срещу фенерската патриаршия, която му натрапваше чуждъ езикъ. Борбата, започнала най-първо въ Македония (Скопйе 1830 година), постепенно обхвана цѣлото българско отечество, продължи 40 години и се увѣнча съ победа – възстановяване на българска самостоятелна черква – Българска екзархия (1870)...
И тъй, Вѫтрешната македонска революционна организация сѫществува ето 40 години и не дава признаци за никакъвъ отпадъкъ, въпрѣки тежкитѣ удари, нанасяни ѝ отъ всѣкѫде. Презъ дългото си сѫществуване тя е дала нѣколко десетохиляди жертви, заровила е хиляди свѣтли македонски чеда и е принесла въ жертва на свободата несмѣтни материялни блага. Прелистете всемирната история и вие не ще намѣрите по-свѣтли страници отъ ония, що е написала борческа Македония.
Тази величава драма се развива ето 40 години и краятъ ѝ не е далеченъ, защото свѣтовната съвесть се пробужда, защото правдата и истината сѫ по-мощни отъ интригитѣ, пристрастията и насилията, защото македонецътъ е живъ и способенъ да твори свободенъ животъ.
Македонскитѣ революционни борби представятъ най-възвишения развой отъ историята на македонския българинъ частно и на Македония изобщо. Грамадно е възпитателното значение на тоя дълъгъ периодъ отъ борби, пълни съ подвизи и самопожертвования. За пощаденитѣ отъ смъртьта борци е една утежа, че тѣ сѫ скромнитѣ творци на тази недовършена епопея, и не ще съмнение, че ехото отъ тая бурна епоха, макаръ и бледо предадено въ насрещния трудъ, е скѫпо за тѣхъ.
Приятелитѣ на македонската кауза ще намѣратъ необорими доказателства въ тоя скроменъ нашъ трудъ, че македонецътъ е способенъ за самостоятеленъ животъ, понеже неговата воля за свобода е непреклонна и неговата упоритость да брани правата си е непреодолима. За нашата младежь, за нашитѣ живи борци, за нашитѣ приятели издаваме отдѣлно тоя отдѣлъ отъ албумъ-алманахъ Македония...
Ние предлагаме единъ по-скроменъ трудъ – единъ илюстрованъ приносъ къмъ историческия животъ на македонския българинъ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: "Схващайки исканията на времето, група учители и общественици - синове на Македония - преди 2? години взеха инициативата да поработят в тази посока с вера, че ще задоволят една повеля на времето. В изпълнение на тази задача инициаторите решиха да приготвят и издадат албум-алманах под името "Македония". Но освен това албум-алманахът гони и други не по-малко важни цели, а именно: Македонският въпрос е в пътя на своето разрешение, но краят не може да се предвиди и не е така близък, както се желае от измъчените. Предстои дълга, може би още по-упорита борба. Приемниците на днешните ратници требва да заемат местата си подготвени с всестранно познаване на родината си. Инициаторите се надеват, че техният труд, ще бъде полезен в това отношение, най-малко като справочник."
Редакционния комитет е съставен от Илия Иванов - революционер и деец на ВМОРО от Прилеп, Вардарска Македония; Александър Развигоров - революционер и деец на ВМОРО от Щип, Вардарска Македония; Димитър Ризов - революционер и деец на ВМОРО от Велес, Вардарска Македония; Лазар Томов - революционер и деец на ВМОРО от с. Годлево, Разложко, Пиринска Македония и Стефан Аврамов - революционер и деец на ВМОРО от град Чирпан, Тракия;

---