През май 1941 г. непосредствено след разгрома на Югославия и Гърция, делегация от видни македонски легални дейци в състав: Спиро Василев, Дамян Илиев и Петър Марков от с. Загоричани, Пандо Киселинчев от с. Косинец и Георги Христов от гр. Хрупища, посещават родните си Костурска и Леринска околии и в доклад до българския вътрешен министър описват своите преживелици, настроенията сред местното население и отношенията между българи и гърци.

От Желево навлизаме в Костурско. Тук за първи път след разгрома посрещат външни лица. Нашето пътуване из Костурско бе едно блескаво шествие за българщината. Във всички села, които посетихме, щом спирахме и заговаряхме, веднага се натрупваха около нас хора с очудени погледи от изненада, а когато им откривахме нашия произход и им посочвахме нашите родни селища и нашите имена, очудването се превръщаше в луда радост, интересът към нас, а заедно с това и навалицата растеше. Ние бивахме отрупани с въпроси търсещи сведения за свои близки в България, за нечуваните тегла през време на черното робство, за онова, което има да става, за времето кога ще дойде многоочакваната българска войска, а тук-там и некои оплаквания от това, че не могат да се разбират с германците. С радост, но и с изненада ние констатирахме колко добре е запазена звучната чиста българска костурска реч! Въпреки жестокото преследване, на което тя бе подложена, със забраната да се говори и пише на български език, нарушителите на която забрана по най-незначителен повод биваха малтретирани, затваряни и глобявани /мировият съдия в с. Соровичево, Леринско, не се посвенил да обнародва в един гръцки вестник, че за едно кратко време е събрал от глоби за нарушение на езиковата забрана порядъчната сума 18,000,000 драхми/. Стари, млади, мъже и жени и деца от всека възраст говорят на своя български език така чисто и свободно, както и преди робството...
...На нашето желание да проучим икономическото им положение, което видимо съвсем не бе розово, те единодушно отговаряха "не щем Ви хлеб, не щем Ви облекло, дайте ни само по-скоро българска войска, за да видим, че и за нас е дошла свободата"...
...Местните гъркомани и бежанците-преселници от Мала Азия настанили преводчици свои при комендантствата, всячески се опитват да използуват това благоприятно за тех положение, като непрестанно клеветят българското население в грабителство, комунизъм, АНГЛОФИЛСТВО даже, а некъде да откажат съвършено съществуването му...

...В с. Пътеле, Леринско, празнуват Св. Св. Кирил и Методи. Кметът гръкоман, донася на германците в с. Соровичево, че в Пътеле имало бунт. Дошли германците в селото и намират веселие под разветите германско и българско знамена. Станало спречкване между гръкоманите придружаващи германците и пътелейци. Първите настояват да се свали българското знаме, което нашите с възмущение отказват. За да се излезе от това положение германския подофицер пожелал да види какви хора живеят в това село и дава заповед да се отделят кои са гърци и кои са българи. За големо разочарование на гръкоманите, всички селяни минали на страната на българите, като кмета останал буквално самичък на другата страна. След този случаен плебисцит, наредил да посочат лице за кмет и съветници българи и ги оставил да продължават веселието си...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Спиро Василев Мореов (1888, Загоричани - 1976, София) е български общественик, доброволец в Македоно-Одринското опълчение, председател на Костурското благотворително братство в София, основател на Българското благотворително дружество „Подкрепа“ в Цариград и деец на ВМРО (Обединена).

---