Костурското село Загоричани, неговото основаване, поминък, неговите първенци, църковните му борби, както и ролята му в борбата за свобода на македонските българи, според спомените на костурския деец Спиро Василев - Загоричанин.

...През 1868 год. селските първенци решили да условят за даскал в селото какъвто следва да има село като Загоричани, което вече не е чифлик. Около 1855 год. загоричанеца Илия хаджи Мореов - моя дядо, завършил педагогическо образование в гр. Атина. Като загоричанец съселяните му са поискали от гръцкия владика в Костур даскал Илия да бъде назначен за учител в родното му село. Митрополита останал изненадан от искането на загоричанци, като им казал - "хич бива ли даскал от ранга на Илия, за когото и гимназията в Костур е малко, да бъде назначен учител в село?" - подиграл се със селяните и им се изсмял на акъла. Но и те си взели добра бележка от изказването на владиката, който впоследствие съзнал грешката си.
Било 1868 год., когато селските първенци свещ. Ан. Ралев, Ицо Сугарето и Насо Патерата заминали за гр. Битоля да търсят даскал за селото, но от ранга на даскал Илия. В Битоля търговците Робеви и Мишайкови са им дошли на помощ - чрез тях те се добрали до даскал Георги Динков Държилов, наричан Динката, родом от с. Държилово - Воденско, образован, завършил гръцка г-зия, следвал и в Русия. (...) И още същата година пристигнал в Загоричани и открил училището. Тук му е местото да се каже, че между учениците бил и Димитър Благоев, както и съселяните му Апостол Калоянов и Григор Попанастасов, впоследствие български учители. Много доволни били селяните от начина на обучаването, тъй като децата лесно са схващали. Протекла първата учебна година с голем успех. През втората учебна 1869-1870 год., както знаем от Попанастасов и бай Апостол Калоянов, един ден даскала, след като разпуснал по-малките, задържал на специален урок по-възрастните, на които казал: "Деца, вземете и пишете: баба, дедо, майка, врабче, коза, овца и др. всичко писано с гръцки букви, обаче български изречения, които слушат вкъщи, и които се приказват на улицата. Каква радост изпитахме, когато учителя, вместо на неразбираемия гръцки, учеше ни бугарски." - разправяше бай Апостол Калоянов, когато пивнеше...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Спиро Василев Мореов (1888, Загоричани - 1976, София) е български общественик, доброволец в Македоно-Одринското опълчение, председател на Костурското благотворително братство в София, основател на Българското благотворително дружество „Подкрепа“ в Цариград и деец на ВМРО (Обединена).

---