Органът на македонската емиграция в България - в-к "Македония", със статии за сражението при с. Стояково между гевгелийската околийска чета и сръбската жандармерия и за геройската смърт на един от последните активни войводи на ВМРО - гевгелийския войвода Стоян Мандалов.

Гевгели, октомврий, 1933 г.
Вѣрвамъ, известно ви е вече, че тукъ станаха нѣкои голѣми работи -атентатъ въ Гевгели и на моста на желѣзницата и нѣколко сражения. Падна и Стоянъ Мандаловъ. Около неговата трагична смърть сръбскитѣ вестници писаха много невѣрни работи. Отъ дълго време Стоянъ Мандаловъ съ другаритѣ си се движеше въ гевгелийския край и съседнить околии.
Вечерьта преди да бѫде открита, цѣлата чета е била наблизо до Вардара и когато се опитали да прегазятъ рѣката, били открити отъ единъ сръбски патрулъ. Нощьта бѣше ясна. Завърза се сражение. По това време нѣкой отъ сръбския патрулъ изтичалъ до ж.п. кантонъ, който се намира близо до сражението и повикалъ помощь.
Четницитѣ успѣли да разбиятъ потерята предъ тѣхъ, пробили си пѫть и успѣли да се измъкнатъ и прегазили рѣка Bapдаръ, като се упѫтили къмъ с. Стояково.
Скоро пристигнали силни жандармерийски части и въ бахчиитѣ при Стояково, родното село на Стоянъ Мандаловъ, се завързва ново сражение съ други привлѣчени отъ стрелбата. Начело на тия жандари е билъ каплара Бранковичъ, който заедно съ още единъ стражарь паднаха убити. Презъ това време задъ гърба на четата се явили и други жандармеристи отъ друга потеря, която била наблизо. Четата успѣла да си пробие пѫть и се измъкнала отъ обрѫча, но при измъкването единъ залутанъ куршумъ пронизалъ гърдитѣ на неустрашимиятъ войвода Стоянъ Мандаловъ, който падналъ. Невъзможно било да го взематъ другаритѣ му да го носятъ макаръ, че той билъ още въ съзнание. Тѣ се простили съ него и той, пращайки поздравъ на всички свои другари, борци за народната свобода, извадилъ пистолета и се застрелялъ самъ. Следъ това настѫпила тишина и сърбитѣ мислили, че четата безъ жертви се е изтеглила. И до днешния день сръбски войски и жандармерията тарашуватъ по цѣлия край, безъ да могатъ да намѣрятъ нѣкаква следа отъ другаритѣ на Стояна Мандаловъ. Напоследъкъ сърбитѣ се мѫчатъ да изкаратъ, че населението преследва и води сражения съ революционнитѣ чети и за това при всѣки случай правятъ снимки на убититѣ, като докарватъ селяни, които биватъ фотографирани съ орѫжие. И сега сърбитѣ направиха такива снимки и ги помѣстиха въ тѣхнитѣ вестници, за да покажатъ, че самото население е убило Стоянъ Мандаловъ. Само сърбитѣ могатъ да издържатъ такъвъ позоръ, какъвто е нагласената фотография. Но предъ очитѣ на населението нашитѣ тирани падатъ много ниско и само който е въ Гевгели сега може да разбере колко е болно на тоя народъ, съ когото сърбитѣ се подиграватъ. Така геройски загина Стоянъ Мандаловъ, единъ отъ най-смѣлитѣ и заслужили на Македония синове, нашиять любимъ войвода...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Македония" , излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.

Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев - български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов - ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев - изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.

Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев - български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов - български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев - български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров - писател, поет, преводач и публицист от София.

---