Докато е учител в Охрид (1860-1861) Димитър Миладинов обнародва редица дописки във в-к "Цариградски вестник" свързани с Българското Възраждане в Македония. Една такава дописка е настоящата тук, в която Д. Миладинов разказва за българските училища и църкви в Охрид и Струга. Ето отбрани цитати от дописката (по-долу може да я прочете цялата в оригинал):
Говорейки, че в Охрид гърците унищожили и изнесли различни стари артефакти: "Но най-харното, най-хубавото, най-честното ни остана - кръвта цела Болгарска блага!"
За населението на Охридско: "В света окружия Охридска немат ни една фамилия гърцка, освен три четири сега Влашки, а свите други са чисто Болгарско племе."
За въвеждането на църковно пеене на български език в църквите из селата около Струга: "И си-то що слушат Болгарите се радуват защо разумеват Болгарскиот язьик, и едни от радост плачат."
За Охридските свещенници: "Ами свещенниците Охридски уще не зафатиле ни да се поучат по матерниiот си язьик, ни в църква да служат. Но сите свещенници Охридски имат ревност за матернiот язьик, мнозина на наш Болгарски язьик преводват от Евангелието гърцко на Болгарско наше Македонско, со гърцки писма и го пеят по в църков како свещеникот Костадин поп Стефанов во Митрополитската църква и прочая... А Варошаните сите Охридски желаят и се печелят за Болгарското развитие и за търговината."
Миладинов жали, че много охридски девойки все още не се учат на родният си български език, а им се преподава на гръцки: "И во Охридските училища многу девойки се учат по гърцки, и по Елински. До сега ни една не се научила по Болгарски, ни цицала матерно благо млеко! Но жива била старешина Охридска и любородци, скоро (бърго) можит да се зафатит по Болгарски."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Струга през 1810 година Димитър Христов Миладинов е български възрожденец, изявен патриот, фолклорист, педагог, борец за национална независимост. Преподава български език , старогръцки и новогръцки език, латински, философия, математика. Сътрудничи с дописки на "Цариградски вестник", събира помощи из македонските села за българския храм "Свети Стефан" в Цариград. Издава заедно с брат си Константин Миладинов сборника с български народни песни от Македония, Панагюрско и Софийско - "Български народни песни" . Наклеветен за руски агент и бунтар от гръцкия владика в Охрид Милетий, е арестуван в Струга и изпратен в Цариград. Умира на 52 години, четири дни след брат си, в затвор в Цариград на 11.01.1862 г., вероятно от тиф. Има съмнения, че двамата с брат му са отровени от гръцки духовници.
Негова дъщеря е прочутата българска просветна деятелка Царевна Миладинова-Алексиева

---