Един очерк на българския учен и руски дипломат Константин Д. Петкович за град Белград и неговия лик (местност, жители, учебни заведения, църкви) в средата на XIX век. Съдържа и опис на напечатаните книги в Белград в периода от 1847 до 1852 година.
"Жители. По новейшим статическим известиям, число жителей в Белграде восходит до 20,000, из которых более половины сут Сербы..остальную часть составляют Турки, Евреи, Валахи-Цынцары, Болгаре, Греки и Цыгане. Особенно многочисленны в Белграде и его окрестностях Болгаре, которые приезжают сюда на время - на год, на два и на три, и занимаются торговлею, строением домов и мостовых, но преимущественно садоводством. Окрестности Белграда в недавнее время были пустыя и голыя, а тепер Болгаре обратили их в прекрасные сады и огороды...Не от одного из Белградских жителей случилос слышат мне, что Сербы неохотно занимаются обработыванием земли, предпочитая собират желуди в дремучих лесах, откармливат стада свиней и варит сливовицу; и еслибы не было Болгар, то им пришлос бы питаться всегда хлебов, свининою и капустою, - не было бы даже и перцу, столь необходимаго при обеде или ужине Серба."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Константин Петкович (1824-1898) е български възрожденски деец, публицист, поет и руски дипломат. Брат на Андрей и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1847-1852) в Одеса. Завършва славянска филология в Петербургския университет. Постъпва на работa в руското Министерство на външните работи. През 1852 г. проучва славянските ръкописи в Светогорските манастири и се запознава с Натанаил Охридски. Успява да издейства от руското Министерство на просветата 1768 учебници за българските училища. По време на пътуванията си с научна цел из Европа се запознава с В. Ханка, П.Шафарик и други слависти. Временен дописник на "Цариградски вестник" и "Журнал мин. нар. просвещения". Руски консул в Рагуза (Дубровник).
Автор на едно от първите български революционни стихотворения - "Български воин", публикувано от П. Безсонов в "Бълг.песни от сборниците на Ю.И. Венелин, Н.Д.Катранов и други българи" (1855). Превежда и пише редица книги и речници. Автор на "Зограф, българска обител на Свята гора" (1853). Оставя в ръкопис на руски език "Сватбените обичаи на македонските българи", (1850).
За повече информация за Константин Петкович тук

---