През 1852 г. Константин Петкович посещава словенската писателка Йосипина Урбанчич-Турнограйска в дома й в двореца Турн, за да й благодари за нейната повест в чест на цар Борис I. Една година след това Петкович превежда и издава повестта в печатницата на Тадей Дивичиян в Цариград, като в края на своя предговор пише: "Тьйа прекрасны крайны речи можеме ньйе да повториме и за нашите млади Блъгаркы и за всекого от нас. Ако немаме еще свойе у себи, нека да вземеме прегляд от другите наши Славянскы братье, пак нека да се трудиме и мъчиме, колко можеме, за наш род, за общо и свойе добро."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Константин Петкович (1824-1898) е български възрожденски деец, публицист, поет и руски дипломат. Брат на Андрей и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1847-1852) в Одеса. Завършва славянска филология в Петербургския университет. Постъпва на работa в руското Министерство на външните работи. През 1852 г. проучва славянските ръкописи в Светогорските манастири и се запознава с Натанаил Охридски. Успява да издейства от руското Министерство на просветата 1768 учебници за българските училища. По време на пътуванията си с научна цел из Европа се запознава с В. Ханка, П.Шафарик и други слависти. Временен дописник на "Цариградски вестник" и "Журнал мин. нар. просвещения". Руски консул в Рагуза (Дубровник).
Автор на едно от първите български революционни стихотворения - "Български воин", публикувано от П. Безсонов в "Бълг.песни от сборниците на Ю.И. Венелин, Н.Д.Катранов и други българи" (1855). Превежда и пише редица книги и речници. Автор на "Зограф, българска обител на Свята гора" (1853). Оставя в ръкопис на руски език "Сватбените обичаи на македонските българи", (1850).
За повече информация за Константин Петкович тук

---