"...Надъ Македония е зима сега. Надъ планинитѣ свирятъ виялици. Отъ Пирина, презъ Шаръ до Албания и на кръстъ до Бѣлото море, се носи злокобния свистъ на народната мѫка. Този вой, това жалко провикване е гласа на тази македонска зима - зимата на годината и зимата на робството. Слушайки понѣкога тая пѣсень, този вой на бурята, която лудѣе надъ Македония, човѣку се струва, че нейното ледено дихание е смразило всѣко сърце, всѣки живъ атомъ въ македонската снага. Дали е така?
...Огнената стихия е отпечатана въ общитѣ, главнитѣ линии на македонския характеръ: въ неговитѣ рѣшения - бързи и стихийни, въ бунта, въ вѣрата що има на себе си. Ако отъ различнитѣ краища на българското племе бихме стилизували по единъ прототипъ, то този отъ Македония ще бѫде по жилавъ, по-нервенъ съ най-много пламъ и недоволство. У тракиеца има една тиха, приятна доброта, една идиличность, у българина отъ източния край има нѣщо доста фино както въ езика, така и въ живота му, но въ македонеца има най-много самоинициатива, съобразителность и една друга черта, която не е нито само воля, нито само безмислена упоритость, а нѣщо непрѣклонно, жилаво, стихийно, продуктъ и изразъ на огъня, - тая първопричина отъ която е сътворена македонската душа."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Томалевски (1897-1988) е български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България. Брат е на революционера Наум Томалевски и деец на Македонската младежка тайна революционна организация. В дома на родителите му се обявява Крушевската република по време на Илинденско-преображенското въстание и днес къщата е музей на Илинденското въстание и Крушевската република.

---