Панчо Михайлов от Щип, Вардарска Македония - "Речта на войводата Панче Михайлов в Кюстендил. Защо дойдохме?", София, 1924 година "Азъ питамъ всички ви – защо ни прѣследвате и коя е нашата вина? За това ли, че приказваме на вашия кръшенъ езикъ, че пѣемъ сѫщитѣ пѣсни, които и вие пѣете, че въ жилитѣ ни тече сѫщо такава кръвь, каквато тече и въ вашитѣ жили, че ние сме плъть отъ вашата плъть и издънка отъ общото българско дърво? Или за това, че проповѣдта си за свободата на родния край я изразяваме въ живо дѣло и то тамъ въ Македония? Какво прѣстѫпление крие въ себе си понятието македонецъ? Никой не може да удуши националната гордость на македонеца, защото синоветѣ на единъ народъ великъ въ своето самопожертвувание и тѫга, този народъ, който е записалъ свѣтли страници въ своята история, като Илинденското възстание, никогашъ нѣма да умре, въпрѣки изявленията на разни политици отъ българското обществено поле. Г-нъ Ал. Стамболийски, ако той наистина е говорилъ това, трѣбва да се корегира за честь на българското плѣме, защото той не е собственикъ на Македония, за да я подарява. Собственикътъ на всѣка една страна трѣбва да бѫде нейния народъ и затова балканскитѣ политици не могатъ да си подаряватъ Македония единъ другиму. Иде края на тия размѣни! Може нѣкой да се цѣлува съ "бугараша Пашичъ", този който винаги държи въ рѫката си камата, за да я забие въ гърдитѣ на българина, и въ България и въ Македония, за да му нанесе смъртенъ ударъ. Но ний нѣма да позволимъ гавра съ коститѣ и кръвьта на нашитѣ учители, паднали за истинската свобода на Македония?
Горѣ главитѣ!...
А сега, сега напрѣдъ къмъ снежнитѣ прѣспи на планинитѣ, кѫдѣто ще построимъ своитѣ бѣли домове съ весели комитски огньове, за да чакаме изпълнението на дадената ни "честна дума".
Да живѣе независима Македония!. . .
Да живѣе България!. .
Ура!!
(Нескочанчаемо ура, отекваше се въ близкитѣ дебри на горитѣ, докато най-сетнѣ замира въ снѣжнитѣ далечини)."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Щип Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров (1889-1925, София) е български учител, офицер, поет, фолклорист и прославен кочански войвода на ВМРО.
Убит е на 14 юни 1925 г. на ъгъла на ул. "Витошка" и ул. "Гладстон", в близост до дома на тогавашния премиер Александър Цанков, по нареждане на Иван Михайлов и със знанието и съдействието на Трета секция при Министерството на войната.





