"Михаил Попето беше по-низък от среден човешки ръст, слаботелесен, но жива натура, мургаво дребно лице, малка глава, жълтокървави очи, редки тъмно-кафеви коси по брадата, нос обикновен, правилен, малка уста и ситни зъби, косата му кестенява, извънредно весел. Врекаше като коза, бръмчеше като бръмбар, катереше се по дърветата като катерица, хващаше се за рамената ни и скачаше назад-напред, пеейки: "Българи, юнаци, ще ли още да спим, дигайте байраци, да се освободим", или: "Василе Левски славни юначе, цела България за тебе плаче" и пр. Положих всички усилия да науча нещо повече за тоя скъп другар и велик апостол, но всички връзки с негови близки и роднини отдавна смъртта е прекъснала с нас живите му другари и почитатели."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Петров Стоянов Чукарски - Русински (1875-1942; София) е български революционер, войвода на В.М.О.Р.О. През 1895 г. участва в Четническата акция на Върховния комитет. През 1900 г. е изпратен от Гоце Делчев да организира Битолския революционен окръг. Войвода е в Демирхисарско, Крушевско, Кичевско, Прилепско, Охридско, Стружко, Битолско и Мариовско. Делегат е на Смилевския конгрес, като е избран в щаба на Прилепското горско началство. По време на Илинденско-Преображенското въстание командва и Леринските чети. Участва в Балканските и Първата световна война като част от българската армия. Член е на Македоно-одринската социалдемократическа група. Умира в крайна бедност през 1942 г.
Син е на революционера и участник в Разловското въстание - Петре Стоянов Чукарски.
Още информация за войводата Никола Русински тук

---